Как местните пазят традициите

В сърцето на Лудогорието, сред безкрайната полска шир, има едно кътче, което удивително напомня за Балкана. Масивните къщи, дворовете, хората в село Побит камък все едно са хванати и преместени от Габровския край.

Феноменът „Побит камък” се ражда в началото на XIX век, когато търговецът Маньо Коев от габровското село Боженци тръгва към полето да търси нови земи и поминък. В Лудогорието намира живописен район с извор, приличащ на родното му място. С годините потомците на преселниците превръщат малкото селце в оазис на планинския бит и традиции, запазен в местния етнографски комплекс.

„Дотам и обратно”: Райска пролетна приказка в Балкана

Със Стоянка Ненова от Народно читалище „Самообразование 1894” връщаме стрелките на времето назад към живота тук през онези години. Триор, сеялка и още какви ли не механични помощници на хората в кърската работа. Това откриваме в мазето на една от реставрираните къщи. „Лятно време хората са спали в судурмата. Семействата са били големи. Навремето нямало легла – спали са на рогозки, задържащи топлината”, обяснява Ненова.

Плетенето на рогозки с предварително подготвена шума от царевица е било сред онези дейности, които са събирали пред стана мало и голямо. „Събирали са се съседки, приятелки. Нареждали са се 4-5-6 човека, когато рогозката е била по-широка. Едната заплитала, предавала на другата”, разказва Виолетка Царска. „Майката като роди, 40 дни не е трябвало да излиза навън. Леуса са ѝ казвали. Когато се изпирали пелените на бебето, до 4 часа следобед е трябвало да се приберат вътре, за да не ги полазят лошите сили”, довършва разказа ѝ Стоянка Ненова.

„Дотам и обратно”: По стъпките на Вазов към красивия Боянски водопад (ВИДЕО)

В етнографския комплекс Богдан Стоянов пресъздава взаимоучителната метода – така, както назад във времето даскалът е имал по-напреднали помощници, с които обучавали най-малките. До средата на XIX век в селото вече има училище. Зърното на четмото и писмото е посято от габровеца Иван Азманов. По-късно в Побит камък е построено по-голямо училище. През годините е организиран и народен университет с лектори от Разград. Всички околни села идвали и завършвали прогимназия в Побит камък. Център на просветата в Побит камък от дълго време насам е читалището. От 1894 година културната институция пази онова, което времето се опитва да заличи.

Вероятно ще попитате: „Къде е побитият камък в село Побит камък?” Скалата, дала името на селото, заема специално място в самия център, елегантно покрита с бръшлян.

Повече гледайте във видеото.