Жените политически затворници в Беларус - подложени на унижения, насилие и заплахи, че ще изгубят родителски права

Правозащитници алармират, че жените политически затворници в Беларус често са подложени на насилие и унижения, заплашвани са, че ще им бъдат отнети децата, а здравословните им проблеми остават без внимание. Режимът на авторитарния президент Александър Лукашенко държи близо 1200 политически затворници, като 178 от тях са жени – група, която според експертите е особено уязвима.

Снимка: gettyimages, илюстративна

►Страх, мизерия и заплаха за децата

Антанина Канавалава разказва, че нейните четири години в беларуска наказателна колония като политически затворник са били изпълнени със страх и страдание, които я преследват и до днес.

Тя почти е изгубила родителските си права върху двете си малки деца още при ареста си. Зрението ѝ се е влошило от шиене на военни униформи в слабо осветено помещение. Била е лишена дори от елементарни нужди като санитарни материали и е използвала парцали или каквото намери при изключително нехигиенични условия.

„Жените в затвора минават през ада и нямат на кого да се оплачат“, споделя 37-годишната Канавалава пред Associated Press след освобождаването си през декември. „Началникът на затвора директно ми каза, че хора като мен трябва да се изправят до стената и да бъдат разстреляни“.

Снимка: gettyimages, илюстративна

►Целенасочено малтретиране

Павел Сапелка, юрист от правозащитния център „Вясна“, посочва, че жените често стават обект на специални унижения – заплашвани са с отнемане на децата си, а медицинските им оплаквания биват игнорирани.

Като пример той посочва случая на 30-годишната Хана Кандраценка, която умира от рак на маточната шийка през февруари, месеци след като е освободена. Диагнозата е поставена в затвора, но тя не е получила навременно освобождаване за лечение.

Независими експерти, назначени от Съвета на ООН по правата на човека, описват условията в женските затвори в Беларус като „потресаващи“, с „пълна липса на отчетност за малтретирането“.

Снимка: gettyimages

►Режим на репресии

Президентът Лукашенко управлява Беларус вече над три десетилетия. След оспорваните избори през 2020 г., в които стотици хиляди излязоха по улиците, последва масов арест – над 65 000 души са били задържани, хиляди – бити от полицията, стотици медии и НПО-та – закрити.

Опозиционните фигури или са в затвора, или са в изгнание. Сред задържаните е и лауреатът на Нобелова награда за мир Алес Бяляцки, както и опозиционната лидерка Мария Колесникова. Макар Лукашенко да е освободил над 300 политически затворници през последната година, нови продължават да бъдат арестувани.

Американският президент Доналд Тръмп заяви миналата седмица в социалните мрежи, че е разговарял с Лукашенко и го е призовал да освободи повече хора. Лукашенко отговори в петък: „Вземете ги, заведете ги там“.

Според него затворите в страната са „нормални“, като добавя: „Затворът не е курорт“. Международни наблюдатели не са допускани в беларуски затвори.

Снимка: gettyimages

►Травмата на една майка

Канавалава е била близка сътрудничка на опозиционната кандидатка Светлана Тихановская. След ареста на съпруга ѝ, самата тя е осъдена на 5 години и половина за „участие в масови безредици“. Още в началото властите заплашват, че ще изпратят 6-годишния ѝ син Иван и 4-годишната ѝ дъщеря Наста в сиропиталище.

„Да не виждаш децата си четири години е истинско мъчение“, казва тя. „Властите го знаят и всеки ден търкат сол в тази рана, изисквайки признания и сътрудничество“.

Според експертите на ООН, жените затворници в Беларус са подлагани на „произволни наказания, включително изолация и задържане без комуникация с децата им“.

Канавалава се е чувствала като заложник, принудена да сътрудничи, за да оцелее заради децата си. Бабата ги отвежда във Варшава, където се събират отново след помилването ѝ през януари.

►С топъл чай вместо вода

Политическата затворничка Палина Шаренда-Панасюк, на 50 години, прекарва повече от четири години в различни центрове и колонии. Само в изолация е била 270 дни.

В следствен изолатор на КГБ без топла вода, се е мила с топъл чай. Условията са описани от нея като толкова лоши, че болестите се превръщат в хронични поради постоянния студ.

„Властите нарочно използват уязвимостта на жените, за да ги унижават и създават непоносими условия“, казва тя.

Снимка: gettyimages, илюстративна

►Гладни стачки и насилие

Особена тревога предизвиква случаят с Виктория Кулша, осъдена първоначално на 2,5 години заради модериране на Telegram канал, призоваващ към блокиране на улици. По-късно присъдата ѝ е увеличена с още 4 години за неподчинение в затвора.

Правозащитни групи съобщават, че тя е започнала най-малко шест гладни стачки в знак на протест срещу условията в Колония №24 в Заречча. През май ООН заявява, че състоянието ѝ „застрашава живота ѝ“.

Шаренда-Панасюк свидетелства, че през 2023 г. е видяла как охранител я удря в гърба, след което я души. Кулша се е самонаранявала в протест.

„Виктория си преряза вените и започна гладни стачки срещу тиранията, но ставаше все по-зле. Заболяванията ѝ се влошиха – има проблеми с гърдите и щитовидната жлеза“, разказва тя.

Жените в тази колония работят по 12–14 часа дневно, включително в неделя. Под постоянен надзор, без достъп до разходки или къпане, в едни и същи дрехи.

„Проверки се извършват и от мъже“, добавя тя. „По време на премествания също бях претърсвана основно от мъже“.

Снимка: gettyimages, илюстративна

►Клетката на срама

Наталия Дулина, италиански езиковед и преподавател, е арестувана през 2022 г. и осъдена на 3,5 години за „екстремизъм“. Помилвана и освободена през юни, заедно с 13 други затворници, след визита на специалния пратеник на САЩ Кийт Келог.

Тя описва особено жестоки условия в Колония №4 – включително „клетка на срама“, поставена в двора, където жените са принуждавани да стоят с часове при всякакви атмосферни условия.

„Ако някой опита да ме постави там, ще предпочета изолация“, казва тя от Вилнюс. Веднъж е лишена от свиждане, защото нахранила гълъб с парче хляб.

Въпреки всичко, тя отказва да признае вина или да поиска помилване.

►Следа, която не изчезва

Канавалава живее с децата си във Варшава, но споделя, че „затворът още не е свършил“ – съпругът ѝ има още близо две години до освобождаване.

„Страхът да изгубя децата си не ме напуска дори в сънищата“, казва тя.

„Невъзможно е да свикнеш с тиранията в Беларус, но е още по-трудно да обясниш на децата – и на себе си – цената, която народът ни плаща, за да бъде свободен“.