Димитър Радев: Еврозоната е стратегическо надграждане, не загуба на автономия

Димитър Радев, управител на Българската народна банка, вижда нови възможности пред страната в комбинация с продължаваща фискална дисциплина. България се готви да приеме еврото през януари — важно постижение както за страната, така и за Българската народна банка (БНБ).

В интервю за Global Finance той заяви, че присъединяването към еврозоната безспорно е стратегически етап за България.

„То е кулминация на години последователни усилия – постигане на макроикономическа конвергенция, институционално развитие и отговорна политика. За икономиката това означава по-дълбока финансова интеграция, засилено доверие на инвеститорите и по-голяма устойчивост спрямо външни шокове. За обикновения гражданин най-осезаемите ефекти ще бъдат практични: премахване на валутния риск с основните ни търговски партньори, по-ниски транзакционни разходи и по-голяма ценова прозрачност. Накратко – членството отваря нови възможности за устойчив растеж и просперитет. Но трябва да подчертая, че тези ползи ще се реализират изцяло само ако продължим дисциплинираните политики, които ни доведоха дотук”, заяви Радев.

Той подчерта, че при смяна на валутата винаги има рискове, но те не произтчат от самото евро, а от начина, по който се управляват отговорностите в рамките на еврозоната.

„Истинският риск е вътрешното успокоение: погрешното убеждение, че членството в еврозоната може да замени добрите национални политики. Това не е така. Напротив – участието в еврозоната засилва необходимостта от фискална дисциплина, структурни реформи и силни институции”, каза управителят на БНБ.

Евростат: Инфлацията в еврозоната се ускорява до 2,2% през септември

По негови думи България има силна традиция на фискална предпазливост, а ниското ни съотношение дълг към БВП – едно от най-ниските в ЕС – е доказателство за това.

„През последните години тази дисциплина беше поставена на изпитание от политическа нестабилност и глобална волатилност, което доведе до известно разхлабване на фискалната позиция, което сега трябва да бъде коригирано. Важно е да се отбележи, че натискът за по-високи разходи рядко идва от домакинствата или бизнеса — той произтича от политически решения. Изкушението да се използват по-ниските лихви като оправдание за разхлабена фискална политика е добре познато. Затова утвърдената институционална рамка на България, основана на фискални правила и разумен надзор, е от ключово значение. Убеден съм, че фискалната дисциплина ще остане водещ принцип”, категоричен е той.

Радев обяви, че институционалният контекст ще се промени, резервните изисквания ще бъдат хармонизирани с правилата на Евросистемата и БНБ вече няма да ги определя едностранно.

„Но е важно да припомним, че в условията на валутния борд – освен резервните изисквания – способността ни да водим активна парична политика и без това е силно ограничена. От тази гледна точка присъединяването към еврозоната не е загуба на автономия, а стратегическо надграждане. За пръв път ще имаме глас в оформянето на паричната политика на еврозоната чрез участието си в управленските органи на ЕЦБ. Това е съществен институционален напредък”, добави той.

В същото време БНБ запазва пълния контрол върху макропруденциалната политика, която остава мощен и гъвкав инструмент. Нашето участие в Единния надзорен механизъм допълнително засилва координацията и надзора. Този преход не е свързан със загуба на инструменти, а с тяхното модернизиране и интегриране в по-силна и по-цялостна рамка на политики, каза още в интервюто Радев.

Теменужка Петкова: Членството на България в еврозоната означава икономическа и ценова стабилност

От 2020 г. България е част от Банковия съюз чрез рамката за тясно сътрудничество с ЕЦБ, която обхваща както Единния надзорен механизъм (SSM), така и Единния механизъм за преструктуриране.

„Членството в еврозоната ще доведе този процес до пълна интеграция. То означава по-високи стандарти на надзор, по-голяма прозрачност и по-голяма последователност в банковия сектор. Българските банки вече са под съвместен надзор в рамките на SSM, а очакванията – особено по отношение на капиталовата устойчивост и управлението – ще продължат да се повишават. Възможно е да последва известна консолидация, особено сред по-малките или по-слабо конкурентни институции. Но това отразява по-широки пазарни процеси, а не самото въвеждане на еврото. Ролята на БНБ остава непроменена: да гарантира финансовата стабилност, да защитава вложителите и да насърчава дългосрочната устойчивост на банковата система”, завърши Радев.