Снимка: iStock
Започва наблюдение на опасните улеи преди зимния сезон
Жена на 85 години беше открита премръзнала и дезориентирана във Витоша. Случаят отново поставя темата за безопасността в планината през зимата – едно от най-сериозните изпитания за човешката физика, познание и дух. Всяка година инциденти отнемат човешки животи, които могат да бъдат избегнати. Тази зима обаче ще донесе промяна – за първи път във Витоша ще се извършва лавинен контрол и наблюдение, обяви в предаването „Социална мрежа“ по NOVA NEWS Красимир Стоянов, който е алпинист, екстремен скиор и председател на Българската лавинна асоциация.
„Амбицията ни е да започнем наблюдение на най-опасните места – улеите над хижа „Алеко“, обясни Стоянов. По думите му вече са проведени разговори с институциите, които „движат визията за Витоша“, и има обещания за съдействие.
„Идеята е да положим основа за редовни лавинни наблюдения, които да се извършват професионално, всеки ден – сутрин и вечер. Това е сложен процес, изискващ анализ и постоянство“, подчерта експертът. Стоянов допълни, че подобен модел вече се прилага в Банско и амбицията е опитът оттам да бъде „ъпгрейднат“ и приложен на Витоша, с използване на нови технологии и информационна мрежа.
Скиори разработват карта с лавиноопасни зони на Витоша
„Не искаме да даваме празни обещания и надежди, а да направим нещо така, както го правят в Западна Европа, Канада и САЩ. Там лавинните наблюдения са професионална дейност, а не хоби“, каза алпинистът.
Той уточни, че в момента лавинните наблюдения у нас се извършват от ентусиасти – „момчета и момичета, фенове на фрирайда“, които доброволно следят снежните условия. „Хубаво е, че го правят, но не може така. Това трябва да е ежедневна работа с професионален подход“, подчерта председателят на Българската лавинна асоциация.
По думите му климатичните промени увеличават лавинната опасност. „Изведнъж става много студено, пада 15–20 см сняг, духа вятър, после температурата рязко се вдига – ето ви предпоставка за лавина“, обясни Стоянов. Той предупреди, че една от най-честите грешки на скиорите е подценяването на склоновете, когато видят „примамлив бял склон без нито една следа“. „Лошото е, че след това се плаче“, добави той.
Стоянов подчерта, че няма гаранции за сигурност, но има задължителни елементи на екипировката. „Лавинен уред, сонда, лопата – това не са аксесоари. Всеки фрирайдър трябва да ги носи. Може да не потрябват на него, а на приятеля му“, посочи още той.
Лавините: Какво ги причинява и как да се опазим
Алпинистът добави, че безопасността започва от възпитанието и образованието. „Трябва ментално да си готов да помагаш. Това се учи – в семейството, в училище, в университета. Процесът е дълъг, но доказано води до резултати“, категоричен е той.
„Да, условията в планината се променят – зимите са по-къси, снегът е по-малко, температурите по-високи. Навиците на туристите също се променят – новите технологии и повече свободно време дават възможности, но и увеличават рисковете“, каза Стоянов. Според него около 30% от жертвите при планински инциденти биха могли да оцелеят, ако са използвали пълна екипировка и са спазвали препоръките.
„Технологиите много помагат – прогнозите вече са почти почасови, екипировката е лека и функционална, обувките имат невероятно сцепление, но това повишава самочувствието и понякога кара хората да надценяват възможностите си“, предупреди експертът.
Според председателя на Лавинната асоциация, застрахователната култура в България е изключително ниска, но именно застраховките спасяват животи и осигуряват помощ. „Всеки, който уважава себе си, се застрахова. Както имате гражданска за колата, така трябва да имате и лична застраховка“, твърди той.
Целия разговор гледайте във видеото.
Редактор: Калина ПетковаПоследвайте ни