Истории от София, която все още носи белезите на комунизма (ВИДЕО)

На 10 ноември през 1989 г. на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от поста си. Това слага край на 45 годишния период на тоталитаризъм в България и поставя началото на така наречения „Преход”. 36 години по-късно в „Историите на Мария Йотова“ в „На фокус” се разказват истории за места, които носят белези и пазят спомени за събитията, които са се случили.

Писателят Александър Шпатов разказва, че периодът на комунизма се свързва с името на Тодор Живков. Той е бил част от софийската организация на БКП и веднага след 9 септември 1944 г. е назначен за главен инспектор с чин подполковник в „Униформена полиция”. Избира за свой щаб читалище „Славянска беседа”, където са се провеждали разпити. След разпитите или са се прибирали хората вкъщи, или са товарени в камионетка, с която са извеждани извън София, където са се извършвали разстрелите. Самият Живков не си е цапал ръцете.

1 февруари е обявен за ден в памет на жертвите на комунизма. В Централните софийски гробища има паметник, който почита тези жертви, където са разстреляни наведнъж над 120 души след присъдите на т.нар. Народен съд. Общо осъдените на смърт са 2 730 човека. Впървите дни след 9 септември много хора изчезват безследно. Тези случаи не са документирани.

Г.М. Димитров е част от Отечествения фронт и лидер на БЗНС „Пладне”. Комунистите се настройват срещу него и на 21 април 1945 г. го поставят под домашен арест. Тогава той е много болен и решават да изчакат да умре белодробно заболяване. Впоследствие  той се подобрява и решава, че трябва да избяга. Достига до резиденцията на САЩ в София, откъдето успява да избяга в Съединените щати.

36 години от 10 ноември: Фестивал напомня, че свободата не е даденост

На улица Шишман точно зад храма „Свети Седмочисленици” има сграда, където има още две жертви. Там е живял ген. Константин Георгиев, който е застрелян пред дъщерите му, а на неговото погребение е атентатът в църквата „Света Неделя”. В същия дом е „Вартоломеевата нощ на ВМРО”. В началото на юни 1946 г. Сталин нарежда на Георги Димитров да се обяви създаването на македонската нация, включително и пиринския край. Арестувани са и убити всички лидери на ВМРО.

На „Лъвов мост” е сградата на полицията. Белият терор се е случвал в тази сграда. Мара Рачева, секретарката на БЗНС е извикана на разпит в тази сграда, защото помага за бягството на Г.М. Димитров. На следващия ден на семейството е обяснено, че тя се е самоубила, скачайки от четвъртия етаж. На практика тя е изтезавана, зверски пребита и разстреляна. Това се случва на 23 май 1945 г. Според Шпатов тази сграда е най-подходяща за музей на комунизма.

До ден днешен съществува Мостът на българо-съветската дружба  до стадион „Васил Левски”. На четирите ъгъла на моста стоят и статуи на съветски войни, партизани, колхознички. Той е открит през 1953 г.

Александър Шпатов заключи, че това, което ни остава е да помним миналото си и да знаем какво се е случило.