“Който се осмели да ни застраши, ще събуди спящия ягуар“: Кой е колумбийският президент Густаво Петро, опълчил се на Тръмп

Николас Мадуро беше изправен пред федерален съд в Ню Йорк, където му бяха предявени официално обвиненията в организиране на наркотрафик и притежание на оръжие. Президентът на Венецуела получи подкрепата на своя колега от Колумбия – бившият комунистически партизанин Густаво Петро. Това накара Доналд Тръмп да размаха пръст на Колумбия, а международните анализатори си зададоха въпроса дали това няма да бъде втората латиноамериканска държава, в която Делта Форс ще проведе военна операция. 

През първите дни на януари 2026 г. отношенията между президента на Колумбия и държавния глава на САЩ Доналд Тръмп ескалираха до невиждано напрежение, което привлече международно внимание. След американската военна операция в съседна Венецуела, при която бе задържан Николас Мадуро, Тръмп отправи остри обвинения срещу Петро, включително твърдения за участие в наркотрафик и намеци за възможни военни действия срещу Колумбия – нещо безпрецедентно между двете страни. В отговор колумбийският президент не само отхвърли обвиненията, но и заяви, че би “грабнал оръжието отново” за да защити своя народ, ако САЩ предприеме външна намеса. Напрежението доведе до дипломатически жестове в последните дни, включително телефонен разговор и покана за среща в Белия дом, които се разглеждат като опит за деескалация.

“Суверенитетът се защитава с цената на живота. В момента Колумбия е поставена под заплаха, а нашата страна не се заплашва. Няма да позволим да бъдем купени, ние не се продаваме. Защото всеки, който дръзне да се продаде, се превръща в роб. Именно когато сме разделени ставаме обект на неуважение. Когато всеки е сам за себе си. Не бива да позволяваме да ни обиждат. Трябва да защитим независимостта си дори с цената на живота си. Колумбия не позволява да я заплашват. А който се осмели да ни застраши, ще събуди спящия ягуар“.

С тези думи колумбийският президент Густаво Петро вдъхнови поддръжниците си излезли на демонстрация на площад Боливар в Богота. С плакати с надпис „САЩ са най-голямата заплаха за световния мир“ те ясно се обявиха „в защита на националния суверенитет“.

Кой е Густаво Петро?

Густаво Петро е роден на 19 април 1960 г. в Кукута. Произлиза от скромно семейство – баща му е индустриалец, а майка му е учителка. Още от детството си той е свидетел на бедността и социалното неравенство в страната, което оставя траен отпечатък върху политическите му убеждения и в бъдеще формира неговата социална програма. Завършва икономика в Националния университет на Колумбия и след това се специализира в социални науки и публична администрация. 

В младостта си той е член на партизанското движение М-19, което по-късно се разоръжава и влиза в политическия процес. Петро не крие миналото си – напротив, представя го като доказателство за личната и националната трансформация от въоръжен конфликт към демокрация.

Бившата въоръжена група се интегрира в колумбийската демокрация след мирното споразумение през 1990 г. А Петро бързо се утвърждава като обществен лидер и е избран за сенатор, където се фокусира върху борбата с корупцията, социалното неравенство и опазването на околната среда. През 2012 г. Петро става кмет на Богота, столицата на Колумбия. Като кмет той реализира програми за обществен транспорт, социални помощи и зелени политики, но често е критикуван за конфронтационния си стил и за начина, по който управлява бюджета и администрацията на града. Този период затвърждава образа му на реформатор, но и на лидер, който не се колебае да влиза в открити сблъсъци с опонентите си.

През 2022 г. Петро е избран за президент на Колумбия, като става първият ляв лидер в историята на страната. В своя мандат той поставя приоритет върху намаляване на бедността, реформи в образованието и здравеопазването, опазване на околната среда и мирна дипломация с Венецуела. Личният му подход е комбинация от активна комуникация, публични апели към народа и конфронтационна реторика, когато става въпрос за противодействие на корупцията и защита на националния суверенитет.

Като президент Петро залага на програма за „пълен мир“ с въоръжените групировки, социална справедливост и радикален екологичен завой. Именно тази визия – далеч от традиционния прозападен консенсус – променя не само вътрешната политика на Колумбия, но и мястото ѝ в отношенията със Съединените щати.

Личният живот на Петро остава относително публичен, но той пази семейството си далеч от медиите. Първата дама на Колумбия се нарича Вероника Алкосер, за която е женен от 26 години, и с която има три деца. Петро е известен със своята енергия, страст към социалната справедливост и непоколебимост в отстояване на убежденията си, което го прави една от най-силните, но и понякога противоречиви фигури в съвременната световна политика.

Според членове на семейството му, още от младежките години той е проявявал склонност към четене и интелектуални занимания, например шах. Петро силно се интересува от история, екология и култура.

Конституционният му мандат трае четири години, което означава, че той ще приключи през 2026 г. и не може да се кандидатира непосредствено за нов веднага след този. Това е ясно посочено в изборната система на страната и в датите за предстоящите президентски избори, насрочени за 31 май 2026 г.

Петро вече работи за консолидирането на лявото политическо пространство в Колумбия чрез проекта си „Pacto Histórico“ (Исторически пакт) — политическа коалиция/партия, която обединява различни леви и прогресивни сили с цел да останат силни и след края на неговия президентски мандат. Той призовава за единна прогресивна партия, която да продължи политическите му реформи и да подкрепя кандидати със сходни визии на изборите през 2026 г.

Колумбия е традиционен съюзник на САЩ

Конфликтът между президента на Колумбия и Доналд Тръмп е необичаен най-вече защото Колумбия десетилетия наред е най-близкият съюзник на Съединените щати в Латинска Америка. От края на XX век страната е ключов партньор във войната срещу наркотрафика, получавайки милиарди долари военна и икономическа помощ по т.нар. План Колумбия. В продължение на години Вашингтон разглеждаше Богота като стабилен опорен пункт в регион, често доминиран от антиамерикански режими. Но Густаво Петро е различен. Той нарече намеренията на Тръмп към Карибите „втори сценарий след този в Газа“.

За разлика от своите предшественици, Петро не избягва публични сблъсъци със САЩ. Напротив – той използва международната сцена, за да заяви, че Латинска Америка не трябва да бъде „заден двор“, а равноправен партньор. Именно този по-независим и идеологически натоварен курс превърна отношенията със САЩ от стабилен съюз в напрегнат диалог, а личният сблъсък с Доналд Тръмп е най-видимият симптом на тази промяна.

Густаво Петро обаче далеч не е „на страната на Мадуро“. През декември заловеният президент на Венецуела направи публичен призив към колумбийската армия да се „обедини“ с войските на Каракас в името на защитата на регионалния суверенитет и в отговор на натиска от Съединените щати. Мадуро говореше за „съвършена" или „перфектна“ военна и политическа интеграция между двете държави, позовавайки се на общата история на региона и симпатиите си към идеята за обединение, вдъхновена от исторически фигури като Симон Боливар.

Петро категорично се противопостави на тази идея, като подчерта, че такъв вид военна интеграция или подчинение на чужда армия е неконституционен и противоречи на принципите на суверенитета и демокрацията. Той обясни, че Николас Мадуро няма право да дава заповеди на колумбийската армия, както и обратното — колумбийският президент не може да командва венецуелските въоръжени сили. За Петро истинското обединение между страните може да дойде само чрез конституционно съгласие, чрез „ценностите на народната суверенност, а не чрез призиви за военни съюзи извън установените международни и правни рамки.

Защо сблъсъкът Колумбия – САЩ е важен за световната геополитика?

Сблъсъкът между Густаво Петро и Доналд Тръмп е ключов за Латинска Америка, защото символизира разпадането на стария модел на безусловно американско влияние в региона. В продължение на десетилетия САЩ разчитаха на Колумбия като стратегически партньор и стабилизиращ фактор. Днес обаче именно от Богота идва най-ясният сигнал, че част от региона търси по-независима външна политика, дори с риск от директен конфликт с Вашингтон.

Ако Колумбия, доскорошният „най-верен съюзник“, може да си позволи открит спор със САЩ, това променя баланса на силите и отваря пространство за нова регионална солидарност, но и за по-голяма нестабилност.

В глобален план конфликтът се вписва в по-широкия сблъсък между две визии за световния ред. От едната страна е подходът, олицетворяван от Тръмп – силов, едностранен и базиран на натиск. От другата – визията на Петро за многополюсен свят, в който по-малките държави настояват за суверенитет, социална справедливост и климатична отговорност.

А зaлогът е и въпрос на сигурност. Колумбия се намира в чувствителен регион – между Карибите, Амазония и нестабилна Венецуела. Всяко сериозно влошаване на отношенията със САЩ би имало последствия за миграцията, наркотрафика и регионалната стабилност, които неизбежно засягат и Европа, и международната общност.

Така личният конфликт между двамата лидери се превърна в символ на по-дълбока промяна: Колумбия вече не е автоматичен съюзник, а държава, която търси собствен геополитически път.

Сближаването

След острите реплики двамата президенти проведоха телефонен разговор, иницииран от Густаво Петро. Това се случи на 7 януари 2026 г., малко след ескалацията на напрежението. Това беше първият контакт между тях от началото на втория мандат на Тръмп.
Инициативата за разговора дойде от страна на Петро, който се обадил на Тръмп, за да обсъдят ключови теми като наркотрафика и други разногласия между двете страни. Разговорът е продължил около един час и е описан като „коректен“ и „конструктивен“.

След този телефонен разговор Тръмп обяви, че за него е „голяма чест“ да говори с Петро и че очаква с нетърпение среща в Белия дом „в близко бъдеще“. Той каза, че подготовката за тази среща вече е в ход, координирана между държавния секретар на САЩ и колумбийския външен министър, но конкретна дата все още не е определена.

Защо Колумбия е важна за САЩ?

Колумбия е стратегически важна държава за САЩ не само заради наркотрафика, но и поради икономически, геополитически и природни ресурси.

Колумбия е голям производител на нефт и газ в региона. Има значителни залежи на въглища, както и на злато и други ценни метали. Достъпът до тези ресурси е важен за САЩ, особено за енергийна сигурност и диверсификация на доставките в Латинска Америка.

Колумбия граничи с Венецуела, Еквадор, Панама и Бразилия, което я прави стратегически коридор за движение на стоки и хора в северната част на Южна Америка. Контролът над Карибското крайбрежие и близостта до Панамския канал правят страната ключова за военни и търговски операции.

Снимки: ЕПА

САЩ виждат Колумбия като стратегически опорен пункт за наблюдение на региона, включително за контрол над миграционни потоци и военни движения.

Колумбия е една от най-богатите страни на биологично разнообразие — Амазонската джунгла и Андите съдържат ресурси, важни за селско стопанство, биотехнологии и устойчиво развитие. Тези богатства също предизвикват интерес за екологично и икономическо сътрудничество, както и за инвестиции в „зелена“ енергия.

Колумбия има стабилна икономика в сравнение с много други страни от региона, с възможности за американски инвестиции в индустрия, транспорт, телекомуникации и финанси. Традиционно е важен търговски партньор за САЩ, особено за износ на кафе, цвекло, плодове и минерали.

След заплахите на Тръмп и първия директен контакт с Петро, отношенията между Колумбия и САЩ навлизат в нова, непредсказуема фаза. Докато Петро след няколко месеца напуска президентския пост, надявайки се неговите наследници да продължат левия курс, Вашингтон ще трябва да се научи да работи с новото колумбийско ръководство, съчетавайки стратегически интереси с уважение към националния суверенитет. Това е изпитание за дипломацията, но дали двете страни ще изградят стабилен и прагматичен съюз, или напрежението от последните седмици ще остави траен отпечатък върху сътрудничеството в региона? Предстои да видим.