Да се родиш в сиво и да започнеш да чуваш цветовете: Историята на човека киборг - Нийл Харбисън

Да се родиш в един толкова шарен цвят, а да го виждаш в сиво. Но толкова много да искаш да се насладиш на различните багри на природата, че да го превърнеш в своя мечта. И така, с помощта на технологиите, да създадеш устройство, чрез което да превърнеш цветовете в музикални композиции. Звучи като сюжет за приказка, но всъщност е истинската история на едно момче, което си мечтае да усети цветовете с някое свое сетиво. Осъзнавайки, че природата не е отредила да вижда багрите им, той решава да не се предаде, а да намери начин да усети енергията им чрез музика. Така Нийл Харбисън разработва и имплантира в черепа си устройство, наречено eyeborg – антена, която превръща цветовете във звукови честоти. Твърди, че чува цветовете, включително такива извън човешкия зрителен спектър (ултравиолетови и инфрачервени). Оттогава той се самоопределя не като човек с устройство, а като човек, който е частично технология. Става известен като първия човек в света, официално признат от държавна институция като киборг. Пред него за сонохроматичен портрет са заставали знаменитости като Марина Абрамович, Айрис Апфел, Ал Пачино, Даян Перне, Ширин Ебади, Боно, Маколи Кълкин и Алек Болдуин.

Здравейте, г-н Харбисън! Много съм щастлива да Ви видя!

Здравей! За пръв път ще дам интервю за България.

Благодаря, че приехте поканата ми! Да започнем oт детството Ви. То е белязано от ахроматопсия и много специфичен начин на възприемане на света. Как тази Ваша суперсила Ви оформи като човек и творец?

Още от мъничък бях много заинтригуван от цветовете, тъкмо защото не можех да ги възприемам като другите хора. Когато бях на около 20-годишна възраст, се появи нова технология, която позволяваше на хора като мен да усещат неща, които никога преди не са успявали. По онова време учех изкуство и помислих, че ще бъде много интересно да създам арт проект, който да ми позволи да разпозная цветовете чрез технологиите. Именно така започна историята на тази антена. Тя ми помага да усещам цветовете чрез звуци. Това се отнася не само за обичайните изобразени цветове, но и за невидимите такива. Мисля, че отсъствието на багри в живота ми създаде един нов вид изкуство, а заедно с това и чисто ново усещане.

Какво дете бяхте? Интересувахте ли се киборги и фантастични филми?

Противно на очакванията, никога не съм бил заинтересован от  технология или научна фантастика като дете. Бях пленен от природата и животинския свят, който в голямата си част умее да усеща неща, които са непознати за човека. Това е така, защото човешките органи предопределят нашите усещания и не можем да надхвърлим възможностите на своите тела. Именно от природата е вдъхновена и антената, която създадох - по-специално от делфините, които чуват звуци чрез специални структури в челюстните си кости. Вдъхновил съм се също и от насекомите, които имат антенки, чрез които улавят миризми и всичко, което им е нужно от околната среда.

„Изкуственият интелект ме спаси“: Среща с жената, която се превърна в робот, за да остане човек

Какво ви мотивира да интегрирате антената Eyeborg (кибернетично устройство (орган), което позволява на носещия го да „чува“ цветове чрез вибрации/звук) и да я приемете не просто като устройство, а като част от собственото си тяло? Беше ли болезнено и страхувахте ли се?

Нарекох го именно Eyeborg, тъй като смятах да си имплантирам трето око, но впоследствие осъзнах, че ако го сторя, това ще ограничи фронталното ми възприятие за цветовете. Така, вместо окото, създадох антена, която ми позволява да усещам и цветовете зад гърба си – без да виждам определен цвят, мога да усетя кой точно е. Същото важи и за всяка посока в радиуса на антената. Тя може да се обръща навсякъде. Не исках да нося устройство, което да ми помага да усетя цветовете. Исках самият аз да бъда технология – да бъде част от моя организъм. Имплантирането ѝ в главата ми беше наистина труден процес, не само заради здравословните рискове, но и заради невъзможността да открия лекар, който да се съгласи да извърши операцията. След интервенцията антената беше имплантирана в задната част на главата ми. С времето това се превърна в съвсем нормална част от живота ми.

Как бихте описали преживяването „да чуваш“ цветове, включително ултравиолетови и инфрачервени, чрез звукови честоти?

Цветовете са навсякъде около мен, така че на практика аз живея в истинска музикална композиция. Накъдето и да погледна - чувам мелодии. Това е съвсем различна реалност от общоприетата. Аз усещам цветовете по начин, по който никой друг не го е правил, така че определено животът ми е много любопитен. Например, долавяйки, инфрачервен цвят, когато посещавам магазин или банка, мога да кажа дали детекторите за движение за включени, или не. От друга страна, при ултравиолетовия има и реална полза – мога да позная кога денят е добър за слънчеви бани, защото знаете, че иначе може да навредим на кожата си. Ако усетя, че нивата на ултравиолетовите лъчи са високи, избягвам да се излагам на слънце.

Любопитно ми е какъв е звукът на зеленият цвят, например? Как бихте го описал?

Зеленият цвят е точно по средата на спектъра, а това значи, че е среден тон - нито много висок, нито много нисък. Бих го описал като неутрален цвят. Червеният е по-нисък, но по-дълбок и успокояващ тон. Лилавият е в най-високата гама -  много агресивен и с голяма честота. Ултравиолетовият пък е дори над него – в опасния спектър.

Как преминава един обикновен ден от гледна точка на вашите технологично подобрени сетива?

За мен всичко, което описах, е просто нормалното ежедневие. От повече от 20 години аз чувам цветовете. Непрекъснато усещам различните им вибрации около себе си. Те създават атмосферата и определят чувствата ни в конкретната ситуация, както се усещат и хората край нас. В началото ми беше много странно, отне ми време да свикна, но сега не мога да си представя да не усещам всичко това. Странно и объркващо бе чувството, когато за пръв път се появи, но умът се адаптира с времето и приема новото усещане като нещо присъщо за него.

Да плуваш като делфин: Той стана петкратен параолимпийски шампион без ръце и с атрофирали крака (ВИДЕО)

По време на процеса на обучение за възприемане на цветовете чрез звук имаше ли цвят, който ви изненада или се оказа непреодолимо предизвикателство?

Да. Мисля, че това беше червеният цвят. Оказа се много успокояващ, а хората обикновено го свързват с опасност и агресия. От физична гледна точка този цвят има много ниска честота и е много приятен. Бях изненадан и от жълтия цвят - оказа се много необичаен, почти незабележим.

За мен е интересно дали, когато се влюбите, усещате по-силно чувствата чрез своите увеличени сетива?

О, да! Инфрачервеният ми сензор засича и температурата на човек, така че ако някой изпитва любов, той излъчва повече топлина от обикновено и аз го усещам. Любовта може да бъде по-инфрачервена от нормалното. Същото обаче важи и за външния вид – виждам красива външност, но когато чуя конкретен човек да говори, аз усещам неговите вибрации, които понякога са ритмични, друг път хармонични, но има и много противоречиви. Моята антена промени и начина, по който възприемам красотата, тъй като мога буквално да усетя какво стои зад нея.

Значи можете да усетите кога някой Ви обича, харесва или усеща позитивна енергия към Вас?

Да, на практика мога да усетя, ако нечия енергия на тялото се промени, а за това причините са няколко - например, ако е нервен, болен, уморен или развълнуван. Ако човек говори с равен тон и изведнъж усетя повишение на нивата инфрачервеното у него, това може да се дължи на внезапна емоция, но и да е заради изречена лъжа. Температурата на тялото се повишава и това се изписва на лицето, а гласът се променя. Но разбира се, аз не съм детектор на лъжата, все пак.

На какво Ви научи животът като киборг за човешката идентичност и самоопределение?

Идентичността ми на киборг ме приближава до други животински видове. Понякога се чувствам прозрачен, защото знам, че животните могат да ме прочетат буквално, а аз нямам потенциала да им отвърна, тъй като съм човек. Чрез антената например аз разбирам защо котката ми гледа към стената, усещам повишение на нивата ѝ на инфрачервено и така разбирам, че е нервна. Когато видя, че множество насекоми се насочват към определено цвете, усещам, че има завишени нива на ултравиолетови лъчи, затова отиват тъкмо към него. Като обобщение мога да кажа, че моите свръхсетива ме доближават до животните и ми помагат да ги разбирам. В днешно време технологиите ни отдалечават от природата, но в моя случай е тъкмо обратното – аз се сближих с нея чрез антената си.

Вярвате ли, че технологиите за сензорно обогатяване могат да променят разбирането на обществото за това какво е нормално човешко тяло?

О, да, определено смятам, че тялото ни не бива да стои в началния си вид – тоест във варианта, в който сме се родили. След като имаме достъп до толкова много знания и се обучаваме на новите технологии, то значи можем да ги използваме, за да подобрим живота и усещанията си. Обществото в днешно време се съсредоточава много в изкуствения интелект и науката, но мисля, че трябва да се фокусираме повече и върху усещанията и възприятията си. Добавянето на още по-силна сензитивност ни свързва по-силно с природата и животните. Освен това, колкото повече сетива имаме, повече познания за света и за себе си ще натрупаме.

Как се променят взаимоотношенията Ви с други хора, след като те осъзнаят, че преживявате реалността по коренно различен начин?

Някои хора не харесват моите идеи и не одобряват новите сетива, защото смятат, че това е краят на тяхната реалност, но аз смятам, че е неизбежно да приемем, че бъдещето не е само едно. Занапред ще има много съвместно съществуващи реалности, голямо разнообразие от нови възприятия и животински видове ще наблюдаваме през следващите десетилетия. Макар и в една и съща стая, ще преживяваме ситуациите по коренно различен начин. Същото се отнася и за телата ни - те могат да са променят и не бива да остават еднакви, но това изобщо не е лошо, тъй като обогатяваме човечеството по този начин - преживявайки живота си през съвсем друга призма.

От бездната до небето: Жената, която отрасна без дом, но превърна страха в свобода (ВИДЕО)

С какви реакции, недоразумения или предразсъдъци се сблъсквате най-често, когато хората научат, че сте киборг?

Ами най-често хората решават, че това е против Бог и природата, което е непонятно за мен - не правя нищо осъдително. Може би, ако отстранявах части от тялото си, щяха да са прави, но аз не отнемам нищо от даденото ми от Господ - напротив, добавям към сетивата си. Киборгите са известни с това, че свързват човешкия организъм с кибернетиката, така че бих го нарекъл по-скоро сътрудничество с Бог. Изследваме света и телата си в колаборация с технологиите.

Какво означаваше за Вас лично, когато британските власти официално Ви признаха за киборг, като позволиха антената Ви да бъде на паспортната Ви снимка?

Определено беше голям проблем отхвърлянето на паспортната ми снимка заради имплементираната антена в главата ми. Нарекоха го електронно устройство, но всъщност става дума за орган, който е част от тялото ми. Освен това, аз се идентифицирам като киборг, а това значи, че самият аз съм технология, не просто използвам такава. С времето приеха обясненията ми и ми позволиха да запазя снимката на паспорта си, което пък улесни пътуването ми по цял свят. Вече нямам проблеми на летищата.

Чрез работата Ви с фондация „Киборг“ кои истории или преживявания са Ви вдъхновили най-много?

С времето забелязах, че много хора по цял свят се интересуват от увеличаване на сетивата си, но нямаше платформа, чрез която да ги окуражим да го направят. И така, със създаването на фондацията, стартирахме няколко проекта, включително този на известния киборг Манел Де Агуас, който усеща какво ще бъде времето. Муун Рибас пък е испанска киборг активистка, известна с разработването и имплантирането на онлайн сеизмични сензори в краката си, които ѝ позволяват да усеща земетресения чрез вибрации. Пол Ломбарте пък има електроди в себе си, чрез които може да споделя своя сърдечен ритъм и да прави изкуство с това. А в Чехия мъж на име Додо усеща радиационните вълни. Така че - да, освен мен и тези, има и много други случаи, които разпространяват кибернетичното изкуство по цял свят и аз ги подкрепям. Все по-лесно става да създадеш ново възприятие.

Думите Ви звучат направо невероятно, но са доказателство, че в днешно време нищо не бива да бъде считано за невъзможно. Някои философи говорят за „постчовешко“ бъдеще. Какво означава тази концепция за вас лично?

Смятам тази концепция за потенциален край на света, който познаваме. За мен да бъдеш човек е нещо временно - не сме същите, каквито сме били преди милиони години, постоянно се развиваме и променяме. Все пак сме започнали съществуването си като бактерия в океаните, еволюирали сме в човешкия вид, но предстои да се развием в нещо повече с помощта на технологиите. Мисля, че трябва да мислим по-глобално в концептуален аспект за човечеството и развитието му. Ще достигнем до момента, в който ще можем да решаваме към кой вид искаме да принадлежим и какви органи желаем да притежаваме. Моята антена е метална, но в бъдеще все повече ще навлизат биопринтираните органи без нашето ДНК. Освен това, вместо да използваме чипове и кодиране, ще започнем да модифицираме гените си, за да получаваме съвсем нови възприятия. Разнообразието, което ще наблюдаваме, и развитието на обществата ни ще донесат неизбежно една епоха на постхуманизъм на човечеството, каквото го познаваме.

Какво послание бихте искали да отправите към младите хора, които искат да работят на пресечната точка на изкуството, науката и технологиите?

Изкуството е начинът на един артист да погледне с други очи на света и живота си, а бидейки киборг, това се случва на ежедневна база, не от време на време. Всекидневно твоето възприятие за реалност бива изменено, а това представлява изкуството да модифицираш начина, по който умът ти усеща околната среда. Кибернетичното изкуство е в пряка колаборация с науката, технологията и дизайна, а това води до силни социални последици. Веднъж превърнеш ли се в киборг, изкуството и животът не могат да бъдат отделени едно от друго.

Коя е най-голямата Ви мечта или крайната визия за Вас самия?

Работя върху сетиво за време. Това ще бъде технологичен орган, който се имплантира около главата. Усеща се като топлина, която преминава през цялата ос на главата за 24 часа. Това позволява да усетите въртенето на планетата, а по този начин ви носи усещане за време. Умът с времето свиква с новия орган, а целта е промяна на възприятието за времето. Чрез скоростта на топлината можете да усетите разтегливостта на това понятие. Мечтата ми е да трансформирам на практика Теорията на относителността на Айнщайн чрез създаване на времева илюзия.

Това звучи много впечатляващо. Любопитна съм да го видя в развитие. Много благодаря за това интервю. Желая Ви успех в стремежа да бъдете различен и да преодолявате границите на съзнанието!

Аз благодаря! Не се страхувайте да бъдете различни!

Автор: Цветина Петкова