От анорексия до състезател по бодибилдинг: Историята на Ванеса

Хранителните разстройства често започват тихо, но могат да оставят следи за цял живот. Пътят към възстановяването е различен за всеки. За 22-годишната Ванеса той не минава през бягство от тялото, а през спорт, който я учи да го уважава.

В годините, когато повечето тийнейджъри търсят себе си, Ванеса се бори за живота си. Хранителното ѝ разстройство се задълбочава в тийнейджърска възраст – период, в който тренира художествена гимнастика. Дали причината е натискът за „перфектна фигура“ в спорта, или раздялата на родителите ѝ, тя не може да каже със сигурност. Факт е обаче, че именно тогава състоянието ѝ се влошава най-силно.

„Ничия земя“: Диагноза анорексия

В един момент Ванеса напълно спира да се храни. Кризата идва в ден, в който дори не успява да отиде на тренировка – сигнал, че положението е критично. Тогава се обръща към майка си и за първи път признава, че има проблем. По това време тежи едва около 30 килограма при ръст 165 сантиметра и едва се задържа на краката си.

Следват тежки медицински диагнози. Лекарите предупреждават, че органите и сърцето ѝ са сериозно увредени и че, ако продължи да не се храни и да тренира, рискът за живота ѝ е реален. Така започва дългият и труден път на възстановяването – не само физическо, но и психическо.

Години наред Ванеса живее със страх – дори от кантара. Едва сравнително скоро успява да се изправи срещу това усещане. С времето започва да изгражда нова връзка със себе си и с тялото си. Осъзнава, че то не ѝ е враг, а партньор, който трябва да бъде чут и уважаван. Спира да го контролира и наказва, и започва да се вслушва в нуждите му – от храна и почивка до движение.

Именно тогава в живота ѝ влиза бодибилдингът. Спортът ѝ помага да преодолее страха от килограмите и да промени начина, по който гледа на собственото си тяло. За Ванеса тренировките вече не са средство за самонаказание, а за грижа и благодарност.

Днес миналото остава част от нея, но вече не я определя. Ванеса се събужда с усещане за благодарност – че може да се движи, да тренира и да бъде здрава. За нея това е ежедневна победа.

От човек, борещ се за оцеляване, Ванеса се превръща в треньор, който помага на други хора да намерят баланса и да се заобичат повече. Защото понякога най-голямата сила не е просто да спасиш себе си, а да помогнеш и на друг да повярва в себе си.

Повече гледайте във видеото.