„Темата на NOVA”: В сянката на свободата (ВИДЕО)

Те са въстаници, четници, опълченци. Изпълняват опасни мисии, хвърлят се първи в боя, повеждат след себе си десетки хора. И всъщност са жени. Точно 150 години след избухването на Априлското въстание в „Темата на NOVA” Деница Суруджийска и операторите Росен Илиев и Бисер Милков се връщат назад в историята,за да тръгнат по стъпките на непознати героини от освободителните борби. Ролите им са различни – таен куриер на Васил Левски, четник в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, спасител на цял град. А общото между тях е, че преди век и половина всички тези жени посвещават своя живот на каузата, която днес вече наричаме - наша свобода. В сянката на свободата обаче историите на повечето от тях вече са забравени. Някои остават обвити в мистерии и легенди. Но други все още се пазят - в документи, снимки, спомени.
 
Сред имената, записани в историята е това на Христина Хранова, позната като съратник на Левски, въстаник, опълченец, първата действаща акушерка и първата жена - морски спасител у нас. След дълго търсене из архиви, музеи и библиотеки екипът на NOVA се натъква на няколко снимки и документи. Следата води първо в село Клисура, разположено на 15 километра от Самоков. В местното читалище хората от Клисура се събират на празници и чествания. Идват също, за да почетат Христина Хранова и да си спомнят за нея.

Личната история на опълченец: Как прадядото на наш съвременник оцелява на Шипка
 
Христина се ражда през 1852 година и е 18-ото последно дете в семейството на Храно овчаря. Тя израства будно и силно момиче, разказват хората в Клисура. Била около 12-годишна, когато башибозуци опожарили селото, защото безуспешно търсели откраднати от хазната пари. След опожаряването обаче голямото семейство на Христина не останало тук. Според някои предания в района, невръстното момиче убило един от башибозуците, за да защити близките си. Това била и възможната причина за бързото им бягство към София. Местните хора разказват, че Христина е била обзета изцяло от каузата на Освобождението и от идеите на Васил Левски. Смята се, че тя дори е присъствала на обесването на Апостола преоблечена като овчар.
 
Свидетелствата за подвизите на вече порасналата Христина Хранова до днес будят интереса на историците, разказва доцент Алека Стрезова от Българската академия на науките. „Таен куриер на Левски е била във времето, в което е живяла в София, и е била забележителна във всички отношения, не само в революционната си дейност. В Априлското въстание се говори, че тя е била в църквата в Батак, тоест, била е свидетел на най-ожесточените сблъсъци. После, по време на Руско-турската война, също е участвала заедно с братята си на боевете при Шипка, при Шейново, при Стара Загора. След това тя участва и в Сръбско-българската война и дори стига до там, че участва в Междусюзническата война”, разказва доц. Стрезова. В своите мисии Христина се явявала облечена като мъж. По време на освободителните битки, обаче, била разкрита. Историкът доц. Стрезова обяснява: „В един момент са разбрали, че Христина Хранова има познания за грижа за хората, за лечение. Така че са я привлекли към санитарното дело- да се грижи за болните и ранените”.

Здравка Евтимова - част от националната кампания „150 години Априлско въстание”

След войната Христина е изпратена да учи в Киев. Тя е втората дипломирана българска акушерка след Райна Княгиня, но става първата практикуваща в новоосвободена България. Докато работи във Варна, се отличава като умел плувец. За няколко години Христина спасява от морето около 50-ина удавници. Смята се, че тя е и първата жена - морски спасител у нас. Христина Хранова си отива през 1922 година в крайна бедност. Част от информацията за живота ѝ идва от писма, които тя пише до държавата с молба за финансова помощ. И в които се налага да описва спомените си за освободителните борби.

Спомените за подвизите на друга българка - Мария Сутич, водят към Пазарджик. В широкия център на града е поставен неин паметник. А в Регионалния музей се пазят нейна снимка и смъртният ѝ акт. Героичният ѝ път обаче е добре познат - описва го самият Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания”. Като младо момиче Мария напуска родния Пазарджкик и заминава за Белово, за да стане домашна помощница в дома на известните търговци и общественици братя Консулови. В Белово тя се запознава с бъдещия си съпруг - Иван Сутич, хърватин, който работи по строителството на Баронхиршовата железница. Точно по това време революционерът Георги Бенковски застава начело на новосформираната Хвърковата чета, която в своите обиколки стига и до Белово.

Уредникът на Регионалния исторически музей в Пазарджик - Десислав Христов разказва: „Иван Сутич имал много интересна колекция от оръжия, които е слагал на стената. И Бенковски е поискал да си купи за делото на организацията оръжие. Когато му е предложено да се откупи, Иван Сутич казва, че по-скоро ще се присъедини към четата, отколкото да се раздели с личното си оръжие, което много обича. Сутич казва, че ще бъде голяма чест за неговото семейство и Мария да бъде включена”.

Захари Стоянов, като съвременник на тези събития, по разпореждане лично от Бековски записва: „Днес, на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Иван Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята….. млада жена на 17–18 години…. Отдавна тя беше си свързала бохчичката, готова за път, да върви заедно с мъжа си Иван Шутича”. По данни на историците, Мария Сутич остава сХвърковатата чета до последно, независимо от трудностите. „Тя наравно с мъжете се придвижва и участва в самите бойни действия. И даже на по-късен етап, когато събитията тръгват в лоша посока за самата чета, има намерението те да се избавят от нея, да я убият, да я махнат. И лично застъпничеството на Георги Бенковския спомага Мария да бъде спасена”, казва историкът Десислав Христов.

Съдбата на Хвърковатата чета обаче е предрешена - четниците са едва около 230 и са зле въоръжени. При битка в Тетевенско с османски военни части четниците са заловени и са докарани в София, където са затворени в Черната джамия. Според свидетелства от този период, Мария и съпругът ѝ са подлагани на мъчения. Месеци по-късно консули на няколко европейски държави се застъпват за освобождаването на семейство Сутич, защото Иван е поданик на Австро-Унгария. Двамата са освободени, но той умира скоро след това.

Христина Йосифова: Усещането да си на място, на което душата ти е свободна - е непописуемо
 
Младата вдовица преживява трудно, а молбата ѝ за пенсия е удовлетворена чак 50 години след Освобождението на България. Иначе- през 1901 година, също както други участници в Априлското въстание, Мария получава орден и признание от самия цар Фердинанд. Това разказва нейната внучка - ендокринологът доцент Недялка Овчарова. 30 години след смъртта на Иван Сутич, Мария се жени за Димитър Овчаро, който е вдовец с три деца. Той също умира рано и Мария осиновява децата му, за които се грижи като родна майка, разказват наследниците на фамилията. „Тя е обичала децата и те я уважаваха. Добре ги е възпитавала. Грижовна майка е била и те я знаеха като майка”, разказва Недялка Овчарова.
 
Мария не споделяла със семейството много за своето участие в Хвърковатата чета и за месеците в Черната джамия, но в годините след Освобождението посещавала училища. Разказвала на децата за подвизите на Георги Бенковски, за неговите революционери и за духа на Априлското въстание. Дух, потушен с цената на десетки хиляди жестоко избити българи.

След разгрома на бунтовете от 1876 година, недалеч от пътя, по който препускала Хвърковатата чета – башибозуци започват да нападат села и градове. В навечерието на Баташкото клане и на зверствата в Бояджик и Стара Загора, една жена успява да спаси цял град – Горна Оряховица. Как Елена Грънчарова организира първия по рода си у нас женски митинг? И как след като удря шамар на османски кадия – получава не наказание, а златен пръстен, който гарантира спасението на родния й град? Гледайте във видеото!