„Темата на NOVA”: Отведени от храма (ВИДЕО)

Обвинени, че са врагове на нацията. Изтезавани до смърт, захвърлени в неизвестен гроб или просто лишени от всичко и обречени на мизерно съществуване. Те и техните семейства. Така, етикетите „фашист” или пък „шпионин” съсипват живота на стотици православни, а и не само, духовници след 9 септември 1944 г. Тяхната единствена вина – имат влияние сред хората, а религията, на която са се врекли, може да се окаже заплаха за новата тоталитарна власт у нас.

Във финалното за сезона издание на „Темата на NOVA” журналистът Ева Костова и операторът Георги Георгиев разкриват разтърсващи истории, потулени преди десетилетия. Истории за вяра и отричане, за религия и политика – в които идеологически машинации и доноси чертаят съдбите на цели фамилии. Епископи, архимандрити, свещеници, монаси. Безследно изчезват над 100 от тях. Предполага се, че са подложени на мъчения, а после избити. Без съд. И без присъда.

82 години по-късно, актьорът и директор на театър „София” – Ириней Константинов продължава да не знае къде е гробът на неговия чичо, чието име носи – архимандрит Ириней, протосингел на Софийската митрополия. „Баща ми избягваше да ми разказва цялата тази история. Аз постепенно я схващах оттук, оттам. Явно, за да не ми натоварва съзнанието, да не ми създава онова чувство на страх, с което моето поколение отраснахме”, казва днес Ириней Константинов. И си спомня, че като дете дори не е знаел на кого е кръстен. Впоследствие разбира, както и че част от детството му преминава в Сливница, защото са изселени от София. Научава, че баща му изхранва семейството си с тежък физически труд, защото адвокатските му права са отнети. Че по-малките братя на баща му – архитект, търговски аташе и царски офицер се пръсват дори извън България. Но най-вече разбира, че десетина дни след 9 септември едно писмо поставя началото на края за четвъртия от тях.

„Всичко става много бързо. Баща ми чува в София, че се говори, че нещо се е случило с Ириней. На другия ден идва една джипка, натоварват го и край!”, споделя актьорът.

Един от най-високообразованите ни духовници изчезва така. Доктор по философия, завършил и право, и богословие – у нас, в Кишинев и Рим, със стипендия отпусната от Ватикана. Владеещ 6 езика. Превел на български книгата „Християнство и комунизъм” – една от най-строго забранените тогава. През годините представящи се за свидетели разказват различни истории за съдбата му. От това как бил запален жив край Перник до това как бил разстрелян в гората на Петрохан.

„Темата на NOVA”: Гора в пламъци (ВИДЕО)

В края на ’80-те като млад, наскоро дипломирал се историк и архивист, Д-р Даниела Калканджиева работи в архива на Църковно-историческия институт към Българската патриаршия. Докато обработва документи, се натъква на нещо, за което никога преди не била чувала. Нещо, което определя пътя ѝ за следващите няколко години. „Това бяха една поредица от папки с преписки на Светия Синод за задържани от така наречената „народна власт” свещеници. Списъци по митрополии – кой, къде, осъден или в лагер. По моите изчисления тогава, една пета от тях са минали някаква форма на репресия – от 2500 са били към края на ’44-а година. Те не са официално преследвани заради това, че са религиозни. Те са потенциални врагове на режима, но минават под етикета „фашисти””, обяснява д-р Калканджиева. И споделя: „Питах, тогава никой не иска да ти отговаря, защото темата явно е щекотлива, а пък аз нямах достатъчно жизнен опит, за да преценя защо точно хората мълчат. Честно казано, аз тогава не знаех как да постъпя с тези документи. И започнах така да проучвам”.

Настъпват промените. Отварят се още архиви. И Даниела Калканджиева продължава да събира факти. Превръща се в първия изследовател на репресиите, които комунистическият режим упражнява върху православни духовници веднага след 9-и септември. Събраното публикува в книга, която отпечатва чак в края на ’90-те. Заради опасения от обществената реакция. И притеснението на родителите ѝ за нея. „В един момент започнаха да ми се обаждат разни възрастни хора и плачеха. Аз не бях подготвена за това. И едва тогава разбрах всъщност къде съм навлязла. В началото го възприемах като нещо уникално, което се случва само тук, а по-късно започнах да разбирам, че стратегията, тя се изготвя в Кремъл. Това, което много ме възмущаваше, е неграмотността на тези, които пишат доноси, защото някои от тях наистина са страшно неграмотни, но те променят човешки съдби”, категорична е д-р Калканджиева.

Репресията в онези времена имала различни форми. Въдворяване в лагер. Затвор. Физически изтезания. Психически тормоз или тормоз на семейството. Изселване. Лишаване от граждански права и собственост. Осъдени или не, не било от значение. Санът на духовниците – също, казва изследователката. Обвинявани били най-често във фашизъм, понякога в шпионаж, антикомунистическа пропаганда и дори финансови престъпления. А според актьора и наследник на архимандрит Ириней – Ириней Константинов: "Това е последствие от цялостното отношение на новодошлата комунистическа власт към хора, които са друго прослойка, които не са като тях. Които имат по-добро образование, които знаят езици, които имат добра професия, които са интелигентни, които не ходят с каскети, които имат друг начин на мислене. Ненужни за тогава хора”.

Ненужно, изглежда, било присъствието на друг от архимандритите по същото време – игуменът на Рилската света обител Калистрат. Следите на неговата история водят на 40 километра от манастира – в Бобошево. В родното му място, макар необитаема от десетилетия, бащината му къща все още съществува. В библиотеката на читалището, където преди години председател била неговата племенница, екипът на NOVA се среща с Лиляна Плачийска. Лиляна е дългогодишен ръководител на радиоточката в Бобошево и е една от малкото, пред които приживе единствената оцеляла роднина на архимандрита разказвала семейната история. Роден в заможно семейство, той получава образованието си в Белгия, разказва Лиляна. А когато се завръща, развива успешна търговия. Инцидент по време на военно учение обаче, отнема живота на единствения му син. А малко след това, умира и съпругата му. „Той прекратява светската си дейност, дарява имотите на общината, имуществото – на хора от Бобошево, отива в Рилския манастир послушник”, разказва Лиляна.

В началото на ’40-те Калистрат вече е архимандрит, а скоро е избран и за игумен. Използва опита си на търговец и окрупнява манастирските земи. Внася ново оборудване за съществуващите манастирски предприятия, изгражда и нови. Стопанският разцвет на манастира, който спомага за материалното развитие на целия район, е само част от делата му като игумен. Дали защото обявява национализацията на манастирските имоти за грабеж, дали заради влиянието на проповедите му, дали заради противопоставянето му тялото на цар Борис III да бъде ексхумирано и преместено от Рилската света обител или заради всичко взето заедно – през 1948 г. игуменът е арестуван. В името на Народната република получава присъда за това, че чрез клевети и обиди, е създал „негодувание към властта” и „смущение в обществото”. Осъден е на тъмничен затвор, парична глоба и е лишен от гражданските си права. След 4 години архимандритът е помилван и изпратен на заточение в Бачковския манастир, където през 1959 г. животът му приключва.
Само две години след смъртта му, в Рилската света обител се случва нещо невиждано в хилядолетната ѝ история. Вековете под византийска и османска власт, националните катастрофи и двете световни войни не успяват да прогонят монасите оттам. Указ номер 403 на Президиума на Народното събрание обаче, успява. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и държавата го превръща в... музей. Над 70 монаси са подложени на репресии или просто са разпръснати. „15 ноември 1961 година. Епископ Варлаам и монах Павел потеглили в леката кола „Волга”. Другите се качили и заминали с рейса. Така приключи хилядолетната история на Рилската света обител”, се казва в дневника на архимандрит Климент Рилец – секретар и библиотекар на манастира по времето на тези събития. Чете го писателят и сценарист Александър Чобанов. Преди 10 години в изрезка от вестник „Демокрация” той открива цитат от летописа. Цитатът бил достатъчен да запали интереса му и да започне да обикаля библиотеки и архиви и да проучи из основи отношението на режима към Светата обител, към манастирското братство, към мощите на Свети Иван Рилски, които монасите укрили, за да не бъдат поругани и към тези на царя, които, въпреки оказаната съпротива, били изнесени от манастира. Писателят заживява в обителта за седмица, през която наблюдава, разговаря, слуша.

Какво открива там Александър Чобанов и каква е връзката между репресиите над духовенството и създаването на книгата и на сериала „Дъждът оставя следи”? Гледайте във видеото!