Дългова спирала или стабилност: Какво очаква България през 2027 г.

Само преди дни правителството пое нов дълг от 150 млн. евро, а икономисти предупредиха за риск от навлизане в дългова спирала. На фона на ниския икономически растеж, високите разходи на предприятията за енергия, недостатъчните инвестиции и увеличаващите се разходи за държавната администрация, въпросите за състоянието на публичните финанси стават все по-актуални.

Междувременно домакинствата продължават да усещат натиска от поскъпването на живота. Проектът за държавния бюджет за 2026 г. беше внесен с голям дефицит, а сред обсъжданите мерки са замразяването на минималната работна заплата и на част от социалните плащания.

ЕЦБ очаква безработицата в еврозоната да спадне до исторически минимум въпреки енергийния шок

Какви са перспективите пред българската икономика през 2027 г.? Как ще се отразят данъчните и бюджетните решения върху бизнеса и работещите? И има ли възможности за ограничаване на натиска от високите енергийни цени?

Темата в студиото на "Челюсти" коментираха Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, и Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“.

„Свръхпечалбата е всяка една печалба. Той е свързан с някаква форма на извънредни събития или форма на форсмажор, който се появява и изкривява икономиката. Ние не виждаме подобен форсмажор, а концентрация. Това е един похват от страна на правителството за това който сектор се развива успешно, да плати своя аналог за това, че се развива успешно“, кометира Кръстев по отношението на предложението за облагане на т.нар. свръхпечалби:

Според Атанас Кацарчев предлаганите промени засягат пряко работещите, включително чрез цената на социалните придобивки: „Работодателите не искат да вдигат заплатите. Защо ще вдигат цените на ваучерите? Тоест това е още един удар срещу тези, които работят“.

Сред основните проблеми остава и цената на енергията, която има пряко отражение върху разходите на бизнеса и крайните цени на стоките и услугите.

„На фона на геополитиката, замръзването на ЕК по отношение на липсата на гъвкавост за енергийните цени и доставки, аз не виждам какво би могла да направи България. Енергийните цени диктуват всички останали цени“, заяви Кацарчев.

Целия разговор гледайте във видеото.