Пясък, скали и хоризонт, който сякаш няма край. В южната част на Тунис се намират Вратите на Сахара – мястото, откъдето започва срещата ни с най-голямата гореща пустиня на планетата. Но тук Сахара далеч не е само безкрайни пясъчни дюни. Пейзажът се променя от скалисти планини и сухи речни корита до солени езера и зелени оазиси, захранвани от естествени извори.

В този район температурите през лятото често надхвърлят 40 градуса, а водата е ресурс, който определя къде и как могат да живеят хората. В поредното приключение се впускаме с Експлорърс клуб България. Заедно потегляме с една конкретна мисия. Да се срещнем с първите обитатели на тази държава – берберите. Поемаме навътре, за да видим различните лица на тунизийската.

По темата

Пътуването в Сахара започва много рано, още по-тъмно, защото трябва да пристигнем до първата ни спирка още преди изгрев. В тунизийската част на Сахара се намира Шот ел Джерид – най-голямото солено езеро в Северна Африка. През по-голямата част от годината то е почти изцяло пресъхнало, а на повърхността му остават солни кори, които променят цвета си според светлината и минералния състав.

През лятото температурите са толкова високи, че над нагорещената повърхност често се появяват миражи, създаващи илюзията за вода. Площта му е около 5 хиляди квадратни километра, но се променя значително според валежите и изпарението. Именно тази комбинация от сол, жега и оптични илюзии превръща езерото в една от най-необичайните природни забележителности на Тунис. Митът за езерото е, че, който влезе твърде навътре, никога успява да се върне.

Тази сол обаче не става за посоляване на вкусни манджи, но тунизийците все пак са намерили начин да търгуват с нея. Всъщност този тип сол се използва против заледявания на пътищата през зимата. Така или иначе очевидно ни върви по вода, което за пустинята си е сериозен успех.

Мислим и да запазим тази тенденция, защото продължаваме по пътя в търсене на оазис. Но пътуването през пустинята може да бъде коварно и всякакви препятствия дебнат от всеки ъгъл. Влизаме в окото на пясъчна буря – гневът на пустинята ни е застигнал. Но ние сме готови да влезем в тази неравна битка.

Все пак Сахара реши да е милостива и пясъчната буря не беше толкова силна, че да спре нашият поход към заветния оазис. За привикналите само с гледката на пясъци очи зеленината прави впечатление веднага. Сред суровия релеф на тунизийската Сахара Чибика предлага съвсем различна гледка. Тук маршрутът минава между високи скални стени, тесни проходи и тераси, по които някога са се разполагали местните къщи.

Мястото привлича туристи с пешеходните маршрути и панорамните гледки към планинския пейзаж. А когато стигнеш до самия оазис, разбираш защо водата тук е толкова ценна – тя не просто променя пейзажа, а определя границата между голата скала и живота в пустинята

Оазис намерихме и си го отбелязваме в списъка с постижения за това пътуване. Но всеки пътник има нужда да зареди силите. А тъй като голямата цел да е да стигнем до берберите, то не може да не пробваме и от тяхната храна.

По темата

А кое е вдъхновило Джордж Лукас, когато е мислил за местното население на Татуин. Именно – берберите. Най-накрая стигаме и до техните градчета или по-скоро общности, защото те живеят до ден днешен в пещери. Както са правили още от време на финикийците и римляните. Всъщност берберите не обичат да бъдат наричани така. Местното население в Тунис нарича себе си „Амазих”, което означава свободни хора. През призмата на един европеец животът на амазигите е неразбираем, защото той е сравним с този на най-бедните прослойки на едно общество. Амазигите са и най-бедните граждани на Тунис, но това е самоналожено. Те сами искат да живеят така, защото вярват, че само така може да си истински свободен. Интересен елемент от бита им е това, че събират дъждовна вода. А за какво я ползват?

Обикаляме и не можем да повярваме, че от хилядолетия тези хора тук живеят по този начин. Техните корени стигат до времето на финикийците, а именно техните предци са тези, които са дали земята, която впоследствие се е превърнала в град Картаген. В ДНК-то на амазигите са закодирани спомени от Ханибал Барка и Юлий Цезар, а в същото време, когато ги погледнеш в очите, осъзнаваш, че и тогава и сега те не са искали нищо повече от това, което имат в момента.

Запомнете тези хора, запомнете как се усмихват въпреки нищото, което имат. Амазих значи свободни хора. А суровият живот на берберите показва каква е цената на това да свободен и поставя въпроса – кой наистина е готов да я плати.

Пълните епизоди от „Непознатите земи” - рубриката на NOVA в партньорство с Explorers Club Bulgaria, гледайте всяка неделя в „Събуди се”.