Как историята ще оцени българските президенти и кои събития от последните десетилетия ще останат в паметта на бъдещите поколения? на тези въпроси търси отговор в рубритака си "Историите"  Мария Йотова, която разговаря с проф. Людмил Вагалински - археологът и бивш директор на НАИМ при БАН, който се намира непосредствено срещу Президентството.

Според професор Вагалински  е необходимо време, за да се отдалечим от емоциите и да погледнем обективно на политическите събития. „Има едно клише, че трябва да минат 100 години или поне 50, за да утихнат емоциите. Според мен е добре да има времева дистанция от 20-30 години“, коментира той. 

Желю Желев ще остане в историята като първия демократично избран президент на България, допринесъл за мирния преход от еднопартийна към многопартийна система. Петър Стоянов ще бъде свързван с ясната заявка за членство на страната в НАТО и Европейския съюз, а Георги Първанов - с периода, в който България стана част от двете организации. Вагалински подчерта, че оценката за държавните глави трябва да отчита и факта, че България е парламентарна република и президентските правомощия са ограничени от Конституцията.

По темата

За Румен Радев историкът отбеляза безпрецедентния ход с предсрочното прекратяване на втория си президентски мандат, за да се включи в парламентарните избори. А Илияна Йотова определи като първата жена президент в историята на страната. 

Погледът към бъдещето обаче надхвърля личностите и политическите мандати. Според проф. Вагалински следващите поколения вероятно ще запомнят най-вече трудния преход на България след 1989 г. и способността на обществото да се адаптира към глобалните промени.

По темата

„Ние сме издръжливи хора, понасяме трудности и напрежение. Показвали сме го и в миналото, показахме го и сега“, казва професорът. И е категоричен: „България се справи добре“.

Повече по темата гледайте във видеото.