Русия и Путин: Контекстът, който продължава войната

Западът направи грешка още в началото, когато се фокусира върху личността на Путин, а не върху промяната на руското общество и нагласи. Разривът обаче започна много по-рано - още по времето на Елцин. Това заяви в предаването "РеВизия" журналистът и бивш кореспондент в Москва Валерий Тодоров.

Той е българинът, който през 2003 година прави интервю с Владимир Путин и казва, че тогава поведението на руския президент е различно:

"През този период, в навечерието на неговата визита в България, той беше още в този либерален период, когато се надяваше, че може да постигне диалог със Запада, който да осигури на Русия друг път - по линията на демокрацията, на пазарната икономика. След Елцин Русия беше в трудно положение, включително икономически, страната беше пред разпад. Една от първите му мерки беше да извика олигарсите и каза: "Да отделим мухите от кюфтетата". Така раздели тези, които искаха да са политици и тези, които искаха да са бизнесмени."

"Доларът е наш, проблемът е ваш" - въпросът за 40 трилиона долара

Въпреки това, казва журналистът, големият разрив между Русия и Западът започва доста по-рано - още преди Путин да поеме властта:

"Аз мисля, че големият разрив дойде още по времето на Елцин, когато Евгени Примаков стана външен министър. Тогава Елцин помоли НАТО да не атакува Югославия, руските препоръки не бяха послушани, а Примаков заяви, че "ние сме много големи, можем да премажем някого, ако решим". Започна обтягането, а после Западът направи грешка - фокусира се върху личността на Путин, а не върху нагласите в руското общество. Западът реши, че Путин е проблемът, а той не може да бъде махнат, защото е много стръмна пирамидата на руското общество. Това беше грешка."

Днес един от големите въпроси, които могат да обяснят поведението на Русия е, дали Путин е функция на начина, по който мисли руското общество или обществото и неговите нагласи моделират политиката на Путин?

"Това са свързани процеси, защото за да се излъчи такъв лидер, колкото и да е манипулирано общественото мнение, то се дължи на някаква обществена нагласа. Когато РУсия изглежда притисната, тогава се активира усещането за "обсадената крепост". Така е още от Втората световна война. Този спомен е жив и затова и сега руснаците са чувствителни."

Нещото, което трябва да разберем за Русия, казва Тодоров, е, че тя е свързана с историята и колкото по-обсадена се чувства, толкова по-консолидирана ще бъде:

"Да, защото санкциите, които се налагат, се изсипват върху гражданите. Това не е европейското общество, те не виждат проблем у дома, а навън, този, който налага санкциите. Русия е държава на два континента, не мисли като Европа. Това е част от една психология на голямата, на силовата държава и Русия винаги е смятала, че по-добрият път е силата, тъй като е твърде голяма."

Силна и богата България - силен и развит капиталов пазар

Защо числата не са обяснение?

Дами и господа, продължаваме нашата геополитическа поредица, в която опитваме да създадем един общ контекст на случващото се по света. Днес обръщаме поглед към Русия и търсим отговор на въпроса - защо войната й в Украйна продължава.

В това интро ще чуете данни за нейната икономика, която все по-осезаемо се задъхва, а в интервюто ще опитаме да създадем цялостна историческа и актуална картина на кохортата от хора, които заедно с Владимир Путин управляват Русия от вече над 25 години.
И така - какво става с руската икономика? Въпреки, че ще ви дам конкретни данни, трябва да имате предвид, че трябва да бъдем леко скептични към тях, защото Русия вече няколко години не подава официална информация към глобалните агенции. Като начало - растежът на руската икономиката е вече почти нулев. Икономиката падна с 0,2% през първото тримесечие и нарасна с 1,3% през второто, а за първото полугодие растежът е 0,6%. Министерството на икономиката намали прогнозата си за 2026 г. до 0,4% от 1,3%, а Централната банка очаква между 0 и 1%.
Аналитици от Raiffeisenbank смятат, че второто тримесечие е временно подобрение и растежът ще отслабне през втората половина. За обикновения човек това значи, че компаниите не разширяват производство и не наемат на по-добри условия, а заплатите ще растат трудно. Второ - парите са скъпи. Централната банка задържа основния лихвен процент на 14% на 11 септември, а годишната инфлация е 6,3%. В началото на годината лихвата беше 16%, така че тя пада, но бавно. Централната банка цели 4% инфлация и очаква 6-7% за 2026 г.

Това значи, че ипотеката и потребителските кредити остават непосилно скъпи, а бизнесът не инвестира. Трето - доходите. През първото тримесечие реалните разполагаеми доходи са намалели с 1%, а министерството очаква ръст от едва 0,8% за годината, при 7,4% през 2025 г. Заплатите растат, но банките намалиха лихвите по депозитите след понижението на основната лихва, така че спестяванията носят по-малко. Парите в портфейла се увеличават по-малко от цените. Накрая - дефицитът. През януари той е 5,8 трилиона рубли, или 2,5% от БВП, а разходите са нараснали с 14,7%.

Повече гледайте във видеото.