Законопроектът за българския език не предвижда изписване на имената на министерствата на латиница. Това заяви лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов на брифинг в парламента. Повод за изявлението му стана публикация, според която предложените текстове допускат подобна практика.

Костадинов определи това като дезинформация и представи текста на законопроекта, за да обясни какво действително предвижда той. „Твърдеше се, че законопроектът на „Възраждане“ за българския език предвижда изписване на имената на министерствата на латиница. Нищо подобно няма в него“, заяви той.

По темата

По думите на Костадинов в член 4, алинеи 1, 2 и 3 се регламентира, че устните и писмените изрази, съобщенията, обозначенията и надписите в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи, трябва да бъдат на български език. Той уточни, че се допуска транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията. Употребата на чужд език пък е разрешена, когато това е предвидено в специален закон или става въпрос за търговска и туристическа дейност.

Костадинов направи разграничение между транслитерацията и превода на български текстове на латиница. „Тук не говорим за автоматичен пренос на български фрази на латиница, защото това не е разрешено от Закона за транслитерацията. Той урежда само български и географски имена, исторически личности, културни реалии, например Рилския манастир, и термини с български произход“, обясни лидерът на „Възраждане“.

Като пример той посочи, че Министерството на външните работи не би трябвало да изписва името си на английски език като Ministry of Foreign Affairs. „Пише се на български, разбира се, защото българският език е единствено официален в Републиката. Това е европейска практика. Този закон е аналогичен на закони, които действат навсякъде в Европейския съюз“, каза Костадинов.

Той отговори и на въпрос как чужденците ще се ориентират, ако надписите по българските държавни институции са единствено на кирилица. Партийният лидер посочи, че в други държави институциите също използват официалния език на съответната страна. Като пример даде Френското национално събрание, където надписите са на френски език. „Ние живеем в XXI век. Влизаме в епохата на изкуствения интелект. Всичко минава през телефоните. И вие в момента ми говорите, че ако няма надпис задължително на български и на английски, чужденците няма да могат да се ориентират. Това не е сериозно“, коментира той.

Според Костадинов поставянето на надписи на чужд език върху националните сгради създава впечатление за двуезичие. „Законът за българския език не може да бъде собственост само на една политическа партия. Той трябва да бъде на всички, защото българският език е на всички. Той не е на „Възраждане“, още по-малко на парламентарните групи“, заяви той. Костадинов обясни, че предложението е оставено отворено за допълнения и корекции между първо и второ четене, така че различните политически сили да могат да участват в оформянето на окончателния текст.

Редактор: Георги Иванов