Публично-частните партньорства и концесиите могат да бъдат добро решение, но са бавни и понякога няма частни инвеститори, които да ги поемат. Към момента правителството заявява намерение за подобна политика, но няма никакви конкретни проекти или детайли. Това заяви в предаването „РеВизия" по NOVA NEWS бившият заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова.

„В качеството си на кмет съм реализирала публично-частно партньорство. Тогава общината имаше интерес, имаше и партньори. Това не е лошо. Но сега имаме само намерение – нямаме проекти, нямаме конкретика. Това може да бъде добра политика, ако министърът на икономиката разграничи териториално проектите и започне целенасочена политика. Но това не се коментира. Давам пример – в Родопите например се дава много добро образование, а IT специалистите в София са масово смолянчани. Въпреки това градът се обезлюдява. Там би могло да се търси подобно целенасочено въздействие – секторна политика в този смисъл. Не чуваме подобни идеи", заяви тя. 

По темата

Тогава защо се прави това? Има ли основания да смятаме, че ще се реализират проекти за конкретни компании или лица? „Дотук това, което чуваме, са намерения. Сигурно има нещо скрито, зад завесата, сигурно има договорени неща. Но когато всичко стане публично, тогава ще разберем. Това са публично-частните партньорства. Концесиите са по-сложна тема. Засега знаем, че става дума за хоризонталните магистрали. Но аз смятам, че трябва да се работи по магистралния пръстен „Тракия", „Хемус" и „Черно море", за да бъде завършен той веднъж завинаги. За това обаче държавата още не е готова, защото, както чуваме, ще има проекти, а за тях трябва да има и ОВОС, което е дълга и тежка процедура. Евентуално строителство може да започне едва към края на мандата", подчерта Янкова. 

И припомни, че вече е имало опит за концесиониране на магистрала от чуждестранен инвеститор:„Имаше такъв опит с магистрала „Тракия". Не излезе сметката и концесионерът се отказа".

Що се отнася до последния политически скандал около т.нар. „празен чек" за 1 млрд. евро в бюджета на МРРБ Янкова разказа какво е разбрала от дебата и направи свое предложение: „Това, което чух по време на дебата в регионалната комисия, е, че тези пари са предназначени за околовръстните пътища на София и Пловдив, както и за Аспаруховия мост. Това са по-дългосрочни договори и няма как да бъдат изплатени само с бюджета за тази година. Бюджетът е годишен, тоест този милиард няма да бъде изхарчен за тези три обекта през настоящата година. Опозицията е права да настоява за публичност. Но бих препоръчала да преразгледат решението си и да отделят част от този милиард за саниране. Това е качество на живот и е важно за всички".

Концесия и публично-частно партньорство

През последните месеци правителството често говори за публично-частни партньорства и концесии. Обещава чрез тях да строи пътища, болници и инфраструктура по-бързо, отколкото позволява бюджетът. Засега обаче сме чули думите, но не сме видели нито един договор. Затова нека започнем с въпроса какво всъщност означават тези понятия.

Концесията е най-старата форма. Държавата или общината предоставя на частна компания правото да експлоатира обществен обект или услуга за определен срок – пристанище, летище, магистрала, водопровод. Обектът остава публична собственост, но частният оператор го управлява, инвестира в него и възстановява инвестицията си чрез таксите, които плащат потребителите. Това е същественото – рискът да няма достатъчно клиенти е за частната компания.

У нас най-известните примери са летищата във Варна и Бургас, отдадени на концесия през 2006 г., както и летище София, което беше отдадено на концесия през 2021 г.

Публично-частното партньорство е по-широко понятие. Частната компания проектира, строи, финансира и поддържа обекта, обикновено за срок от 20 или 30 години. Плащането обаче често идва не от потребителите, а от държавата – на вноски през целия срок на договора, срещу ангажимент обектът да бъде в добро състояние и да функционира. С други думи, при концесията плаща потребителят, а при публично-частното партньорство често плаща данъкоплатецът – но разсрочено.

  • Защо това може да е добра идея?

Частният инвеститор има стимул да строи качествено, защото впоследствие той поддържа обекта и носи последствията, ако нещо се повреди. Обектът може да бъде изграден по-бързо, без държавата да осигурява цялото финансиране предварително. Ако договорът е добре структуриран, рискът се разпределя към страната, която може най-добре да го управлява.

  • Защо може да не е добра идея?

Частното финансиране почти винаги е по-скъпо от държавното. Държавата заема средства при по-ниска цена от всяка частна компания. Плащанията за 30 години представляват задължение, което невинаги се отчита като държавен дълг. Така бъдещите правителства могат да наследят значителни финансови ангажименти. Договорите са дълги и сложни. Ако държавата преговаря неуспешно, частният партньор може да получи гарантирани печалби, докато рискът остане за обществото. Европейският, както и българският опит показват, че подобни договори често се предоговарят в полза на по-силната страна. Прозрачността е сериозно предизвикателство. Колкото по-дълъг и сложен е договорът, толкова по-трудно е обществото да упражнява ефективен контрол.

Затова въпросът не е дали публично-частните партньорства са добри или лоши. Те са инструмент. Една и съща формула може да доведе както до модерна магистрала, така и до 30-годишна сметка за нещо, което държавата е можела да построи по-евтино със собствени средства. Разликата е в качеството на договора, в прозрачността и в капацитета на държавата да защитава обществения интерес при преговорите.