Вода, храна, лекарства, резервни източници на светлина и средства за комуникация. Европейската комисия призова гражданите на държавите членки да подготвят домакинствата си с най-необходимото, за да могат да се справят самостоятелно поне 72 часа при кризисна ситуация. Някои европейски страни обаче препоръчват запасите да бъдат за значително по-дълъг период.

Какво включва българският списък за оцеляване, достатъчно подготвени ли сме и какво трябва да имаме подръка при извънредна ситуация? В „Историите на Мария Йотова“ Цанко Паничерски показва своя личен комплект за оцеляване, който поддържа от няколко години.

По думите на Паничерски Германия препоръчва на гражданите си да разполагат със запаси за 10 дни, Австрия - за 14, а Швеция, Естония и Латвия - за около седмица. През ноември 2024 г. Швеция е разпространила информационна брошура до над 5 милиона домакинства, а в Естония подобни печатни ръководства са достигнали до над 550 хиляди домакинства.

Подготовката не е свързана единствено със заплахата от военен конфликт. Сред възможните кризисни сценарии са природни бедствия, продължително прекъсване на електрозахранването и комуникациите, кибератаки и сривове на ключова инфраструктура.

У нас също са разработени насоки за действие при бедствия, но според Паничерски основният проблем е, че информацията не достига активно до гражданите. „Това трябва да отиде във всяко домакинство. А то стои на сайта. Ако не го търсиш, няма да го намериш“, коментира той.

Паничерски поставя и въпроса за състоянието на обществените укрития в страната, както и за необходимостта гражданите да разполагат с достъпна информация за местоположението им и възможностите за евакуация.

Сред основните запаси са бутилирана питейна вода, сухи и консервирани храни, аптечка, лекарства от първа необходимост и медикаменти, които членовете на семейството приемат редовно. Необходими са още фенерчета, резервни батерии, радиоприемник, външна батерия за телефон, универсални инструменти, свирка, кибрит и запалка.

В комплекта трябва да има също топли дрехи, одеяло, термоизолиращо спасително фолио, санитарни материали, средства за лична хигиена и пари в брой, тъй като при сериозна криза електронните разплащания и банкоматите може да не функционират.

В своя личен комплект Паничерски поставя особен акцент върху енергийната независимост. Той разполага с прожектори с динамо механизъм, соларно радио, челник, радиостанции за комуникация при липса на мобилна мрежа и заредени външни батерии. Сред допълнителните му принадлежности са газов котлон, термометър и огнеустойчива папка за важни документи.

Запасите от вода и храна трябва да бъдат съобразени с броя на членовете на домакинството и периодично да бъдат подменяни.

Освен материалните запаси е важно всяко семейство да има предварително изготвен план за действие. Той включва информация за характерните бедствия в района, начините за оповестяване, списък с важни контакти, маршрути за евакуация и предварително уговорено място за среща, ако членовете на семейството са разделени.

Препоръчително е планът да бъде проиграван поне два пъти годишно, включително с децата, за да знаят как да реагират в извънредна ситуация, без да изпадат в паника. Според Паничерски не бива да се подценява и психическото натоварване при продължителна изолация. Затова в своя комплект той е включил карти за игра, материали за четене и препоръчва да се носят снимки на близки хора. Подобни на пръв поглед маловажни предмети могат да помогнат за намаляване на напрежението.

Вижте пълния списък с препоръки при кризи на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“:

Раница за бедствия

Семеен план

Индивидуална готовност за бедствие и системи за ранно предупреждение и оповестяване на населението

Повече по темата гледайте във видеото.