Димитър Ковачев-Фънки: I’m too Funky

Седмият сезон на „Като две капки вода“ приключва през май и за да не ви липсва Фънки през лятото, препрочитайте си интервюто му в списание Biograph. То е толкова забавно и пикантно, колкото са и забележките на журиращия промоутър към участниците в шоуто за имитации.

„Татко, Бог да го прости, беше лекар с две висши. Като следвах в Консерваторията и станеше дума, че сме свирили някъде, той все казваше: „Пак с негодяи, пак в някой локал“, реди спомени култовият музикант и промоутър, когото всяка пролет гледаме в журито на „Като две капки вода“.

Сигурно сте наясно, че в младостта си Димитър Ковачев е бил музикант в група „Ера“, но знаете ли, че е работил и като санитар и носач на трупове в Инфекциозна болница? А имате ли представа, че е и хипохондрик, който всеки месец ходи на изследвания? Разлиствайки страниците на списание Biograph, ще се посмеете, но ще научите и куп любопитни подробности за живота и кариерата на култовия рокаджия и организатор №1 на мегаконцерти.

Фънки, и тази година Ви поканиха да журирате в „Като две капки вода“? Шоуто май не може без Вас...

Винаги ми е изключително забавно в „Капките“. Всяка година е различно шоуто, но все е веселба. Ще съм му жури, докато ме канят. Месец преди старта на нов сезон ми се обажда Шефа (продуцентът Маги Халваджиян) и казва: „Прави си хубаво сметката, че започваме! Да не вземеш да щукнеш нанякъде!“. Отвръщам: „Слушам!“. Хабер си нямам защо ме искат толкова. Какво мога да сторя аз в такъв случай? Веднага давам съгласие и съм на линия.

Някои Ви определят като съдия хулиган, като „лошия“ в журито...

Хилда Казасян казва, че съм много добър човек. Какво да направя, когато забелязвам, че нещо не е както трябва? Просто не мога да не го кажа директно в очите. Не разбирам защо хората виждат само реакцията ми, когато някой участник се е изложил, а не гледат какво е отношението ми при отлична имитация. Нямам нищо лично към звездите на сцената, но съм поканен да ги коментирам. Споделям си мнението, без да ме интересува кой какво ще си помисли. Противопоставям се, когато трябва, а не за да съм контра.

Към какво сте най-критичен в „Капките“?

Гледам и пеенето, но никога не забравям, че шоуто все пак е за имитация. Важно за мен е представянето на образа. Безкомпромисен съм за някои неща, но не за всичко. Гадно е, когато виждаш как човек дава максималното от себе си, а ти изведнъж го порязваш. Все пак трябва да оцениш неговите усилия, старанието му и труда. Не може току-така да кажеш: „Изчезвай!“. Нужно е на моменти и да вдъхнеш кураж, надежда. Мама му стара, не мога да бъда гад в някои случаи!

Най-голямата изненада за Вас, поднесена Ви от тазгодишните участници?

Винаги има момент на изненада от страна на участниците. Бат Милко Калайджиев е толкова старателен, но не очаквах да си избръсне мустака. Сериозен е човекът, дава всичко от себе си в името на шоуто.

Бихте ли участвал и Вие в „Като две капки вода“?

Ако искаш да участваш, трябва да си дадеш сметка какво е предаването и дали си подходящ. Актьорската дарба е с по-голямо значение от пеенето. Е, ако и пееш добре, комбинацията е чудесна. Аз просто не ставам за там. Едно е да си педагогически подготвен и с богат опит в меломанията, друго е да си на сцената. Бизнесът, с който се занимавам, ми дава възможност да видя истината на големите концерти – какво представляват звездите и как се държат. На базата на цялата тази работа съм по-подходящ да стоя зад масата на журито. Пък и като прибавим телосложението ми на Аполон, ставам съвсем неподходящ за участник. Нали не искате едно кюфте да подскача по сцената? На мен самия ще ми бъде леко гадно да се гледам. (Смее се.) Човек не може да не признае например как Папи Ханс се скъса на танцува и пее в „Капките“. Много се старае момчето. Аз такива усилия не мога да положа...

Остава ли му време да свири с „Черно фередже“; откога датира прякора му; бил ли е арестуван; какъв е мечтаел да стане като малък; колко концерта на световни групи е направил до момента; кое е най-щурото приключение, в което се е впускал; смята ли се за успял мъж и още много любопитни истории за приятелите; семейството и страховете му може да прочетете в интервюто на списание Biograph.