АБРО и „Нет Инфо“ с позиции срещу новите промени в Закона за хазарта

Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и „Нет Инфо“ се обявиха срещу предложените нови промени в Закона за хазарта, които предвиждат допълнително ограничаване на рекламата на хазартни игри. Двете позиции са изпратени до председателите и членовете на парламентарните комисии по културата и медиите, бюджет и финанси и правни въпроси във връзка със законопроектите, внесени от представители на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.

Според АБРО и „Нет Инфо“ подобни промени не бива да бъдат приемани без задълбочена оценка на въздействието, експертен дебат и консултации със засегнатите страни. Сред основните опасения са последиците за медийния сектор и свободната стопанска инициатива, правната сигурност, спорта и културата, както и рискът от разширяване на нелегалния хазартен пазар. АБРО настоява евентуални промени да бъдат обсъдени в експертна работна група към Министерството на финансите, а „Нет Инфо“ призовава Народното събрание да не приема предложението в настоящия му вид.

Следват пълните позиции на АБРО и „Нет Инфо“.

Позиция на АБРО 

Позиция на „Нет Инфо“

ДО
ГОСПОДИН АНТОН КУТЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ
ГОСПОДИН КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ - 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ 
ГОСПОЖА ЯНКА ТЯНКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТ
„НЕТ ИНФО“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1528, ул. „Неделчо Бончев“ № 10, ЕИК: 202632567, представлявано от Александър Варов – Изпълнителен директор
Относно: 
Предложение вх. № 52-654-01-128 от 04.09.2026 г., проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта, внесен от народни представители, членове на Парламентарна група "Продължаваме Промяната" и предложение с вх. № 52-654-01-130 от 09.09.2026 г.,  проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за хазарта внесен от народни представители, членове на Парламентарна "Демократична България"

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КУТЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТЯНКОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ КОМИСИИ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ И ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ,

С настоящото становище изразяваме несъгласието си с предложението за въвеждане на допълнителни забрани по отношение на рекламата на хазартни игри. Подкрепяме необходимостта държавата да предприема ефективни мерки за защита на обществения интерес, ограничаване на хазартната зависимост и защита на непълнолетните. Именно защото тези цели са от особено значение, считаме, че те следва да бъдат преследвани чрез предвидим, прозрачен и основан на доказателства законодателен процес, а не чрез изменения, внесени предизборно, без дебат и без анализ на последиците. Аргументите ни против предвижданите промени са, както следва:

I. Предложението поставя въпроси относно принципа на пропорционалност.
Конституцията допуска ограничения на определени права, когато това е необходимо за защита на особено важен обществен интерес. Тези ограничения обаче трябва да бъдат пропорционални. Чл. 18б от ЗНА посочва, че резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието и въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт. Законът за хазарта беше прекрояван съвсем скоро с въвеждането на сериозни промени именно в частта, касаеща рекламата. Считаме, че стъпката, свързана с неизвършването на оценка на предишните промени и предложение за промяна, включващо такъв обем на забрана представлява съществен порок. В случая не е обосновано защо вече действащите ограничения не са достатъчни, както и защо по-леки мерки не биха постигнали същия резултат. С предходните промени, вече бяха въведени едни от най-рестриктивните правила относно рекламата на хазартни дейности. Не е представен никакъв анализ защо режимът следва да бъде заменен с допълнителни забрани толкова скоро след неговото приемане. Липсата на подобен анализ поставя под съмнение съответствието на предложението с принципа на пропорционалност, който е трайно застъпен както в практиката на Конституционния съд, така и в европейското право.

II. Съмнения за съвместимост на предложението с чл. 39  41 от Конституцията, чл. 10 ЕКПЧ, чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС и с принципите на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар за цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) – “DSA”.
DSA изрично урежда различните категории посреднически услуги - обикновен пренос, кеширане и хостинг и предвижда освобождаването от отговорност при изпълнение на съответни условия. Още по-важно - чл. 8 от DSA забранява налагането на общо задължение за наблюдение или активно издирване на факти и обстоятелства за незаконна дейност. Същият принцип съществуваше и в чл. 12–15 от Директива 2000/31/ЕО: доставчикът на услуга за обикновен пренос не отговаря за предаваната информация, когато няма контрол върху нея, а държавите не могат да му налагат общо задължение да следи предаваната или съхраняваната информация. Следователно избраният в законопроекта подход, съгласно който доставчик на интернет услуги и хостинг услуги не може да противопоставя възражение за пасивен пренос поражда съмнения за съвместимост с DSA, тъй като чрез него може да се стигне до обезсилване на европейския режим на отговорност на посредниците. Държавата може да изисква изпълнение на конкретна, индивидуализирана и законосъобразна заповед за премахване или ограничаване на конкретно незаконно съдържание, като  DSA изрично допуска такива заповеди, но те трябва да идентифицират незаконното съдържание, правното основание, компетентния орган и да съдържат информация за механизмите за правна защита. Въвеждането на общи задължения за филтриране превръщат доставчиците на посреднически услуги в органи, които определят каква информация потребителят има право да намери. В допълнение посочваме, че интернет доставчикът, хостинг доставчикът или друг посредник поначало не е автор на съдържанието и не определя неговия смисъл. Той предоставя техническа инфраструктура за неговото предаване, съхраняване или достъп. Когато на такъв субект се възложи задължението сам да преценява дали дадено съдържание представлява незаконна реклама и при това му се даде изключително кратък срок за реакция, държавата фактически прехвърля върху частноправен субект функция, която по естеството си принадлежи на публичен регулатор. Това създава и очевиден риск от свръхблокиране. При наличие на санкция и кратък срок, доставчикът има естествен стимул да премахне съдържанието, дори когато има съмнение дали то действително представлява забранена реклама. Подобен тип изкривяване на функциите, би довело до пагубни последици, свързани със свободата на изразяване, търсене и намиране на информация. Считаме, че такъв законодателен подход би бил изключително пагубен по отношение на защитата на принципите на правовата държава и създава предпоставка за разрастването на този механизъм и върху други сфери на обществения живот, което е меко казано притеснително.  

III. Засягане на свободната стопанска инициатива. 

Съгласно чл. 19 от Конституцията, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Хазартната дейност в България е разрешена и подлежи на строг лицензионен режим. След като държавата допуска извършването на тази дейност, упражнява постоянен контрол върху нея и събира значителни публични приходи, всяко ограничение, което практически лишава лицензираните оператори от възможността да достигат до потребителите по законоустановен начин, следва да бъде особено внимателно мотивирано. Подобна мярка засяга не само операторите, но и всички стопански субекти, които осъществяват законна рекламна, медийна и маркетингова дейност.

IV. Сериозни последици за медийната среда и държавния бюджет.

Не е отчетен фактът, че сериозните ограничения на хазартна реклама няма да засегне единствено хазартния сектор. Тя ще засегне пряко телевизии, радиа, онлайн медии, печатни издания, рекламни агенции, спортни клубове, организатори на културни събития и редица други предприятия, чиято дейност е изцяло законна. Намаляването на рекламните инвестиции ще доведе до ограничаване на приходите в медийния сектор, което неизбежно ще се отрази върху заетостта, качеството на журналистическото съдържание и финансовата устойчивост на независимите медии. Не е представен убедителен анализ дали тя няма да доведе до намаляване на бюджетните приходи от корпоративни данъци, ДДС, осигурителни вноски и данъци върху доходите. 

V. Сериозен риск от насърчаване на нелегалния пазар.

Историческият опит показва, че абсолютните забрани рядко премахват общественото търсене. Много по-често те водят до пренасочването му към нерегулирани и незаконни форми на предлагане. В случая съществува реален риск потребителите да бъдат насочени към нелицензирани оператори, които не подлежат на контрол от българските институции, не прилагат механизми за защита на потребителите и защита на личните данни и не допринасят с данъчни приходи към държавния бюджет. Подобни процеси са добре познати в икономическата история като един от най-известните примери е т.нар. „Сух режим“ (1920 – 1933 г.) в САЩ, при който абсолютната забрана не прекратява търсенето, а стимулира развитието на нелегален пазар и организирана престъпност. Макар обществените отношения да са различни, примерът ясно показва, че устойчивите обществени проблеми рядко се решават чрез пълни забрани, а чрез ефективна регулация и контрол. От икономическа гледна точка абсолютните забрани не елиминират търсенето, а променят предлагането. Когато съществува стабилно потребителско търсене, а законните участници бъдат лишени от възможността да достигат до пазара, се създават предпоставки техният дял да бъде зает от нерегулирани или незаконни оператори. Така пазарът не изчезва, а се преразпределя – от субекти, които подлежат на лицензиране, данъчен контрол и надзор, към субекти, които функционират извън правната рамка. Именно това е един от най-добре документираните ефекти на американския Сух режим, който е отменен като неефективен. 

VI. Значението на действащия модел. 

С последните изменения на Закона за хазарта законодателят вече въведе едни от най-рестриктивните ограничения върху рекламата на хазартни игри в Европа. Наред с това бе запазена ограничена възможност за спонсорство на спортни, културни и обществени инициативи – решение, което целеше да намери баланс между защитата на обществения интерес и необходимостта от устойчиво финансиране на дейности със значима обществена стойност. Практиката показа, че този модел позволи значителен обем частни средства да бъдат насочени към области, които традиционно изпитват сериозен недостиг на финансиране. Сред тях са професионалният и масовият спорт, детско-юношеските школи, организирането на национални и международни спортни състезания, културни фестивали, театрални и музикални продукции, филмовата индустрия, телевизионното съдържание, както и множество обществени и благотворителни инициативи. Особено съществено е отражението върху спорта, включително непрофесионалният такъв. Финансирането от частния сектор подпомага функционирането на клубове и академии, закупуването на оборудване, участието на деца в състезания и подготовката на млади спортисти. За голяма част от тези организации подобна подкрепа не представлява допълнителен ресурс, а е съществен елемент от възможността им изобщо да осъществяват дейността си. Подобен ефект се наблюдава и в културния сектор. През последните години значителен брой музикални фестивали, театрални спектакли, кинофестивали, концерти, телевизионни формати и български филмови продукции са реализирани с участието на частни спонсори, включително лицензирани хазартни оператори. Тези инвестиции не са насочени към популяризиране на хазарта като обществена ценност, а представляват форма на корпоративно финансиране на културни и творчески проекти, които иначе трудно биха намерили необходимия финансов ресурс. Медийната индустрия е сред секторите, които разчитат на подобни инвестиции. Приходите от реклама и спонсорство позволяват създаването на оригинално българско съдържание – документални филми, публицистични предавания, развлекателни формати, спортни продукции и културни проекти. Ограничаването на този източник на финансиране неизбежно би довело до намаляване на инвестициите в българско съдържание, особено при независимите медии и продуценти. Предложената забрана би прекъснала този модел на частно финансиране, без да е представен анализ какви ще бъдат последиците за секторите, които в момента разчитат на него. Не е изследвано дали съществува алтернативен източник на средства, който да компенсира отпадането на тези инвестиции, нито е оценено отражението върху развитието на спорта, културата, медийната среда и дейностите, насочени към деца и млади хора.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КУТЕВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТЯНКОВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ КОМИСИИ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ И ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ,
Считаме, че защитата на обществения интерес следва да се осъществява чрез балансирани, пропорционални и основани на доказателства законодателни решения. Предложението за такава мащабна забрана на рекламата на хазартни игри не е придружено с необходимия анализ на въздействието и обществено обсъждане със засегнати страни. То поставя въпроси относно съответствието си с принципите на правовата държава, доброто законотворчество и пропорционалността на законодателната намеса, като същевременно създава риск от сериозни отрицателни последици за медийната среда, спорта, културата, държавния бюджет и ефективността на регулацията.
Поради изложените съображения призоваваме Народното събрание да не приема предложението в настоящия му вид и ако се прецени, че е необходима нова регулация, тя да се приеме не инцидентно, а след задълбочена оценка на въздействието и широко обществено обсъждане с участието на всички заинтересовани страни.


С уважение:
Александър Варов – Изпълнителен директор