Христо Стоичков: Участниците във „Вече играеш… Стоичков“ трябва да знаят, че без подготовка и дисциплина няма прогрес

Елизабет Методиева и Валери Божинов разкриват, че в предстоящия втори епизод на риалити формата „Вече играеш… Стоичков“ зрителите ще видят футболистите Благой Георгиев и Стойко Сакалиев.

„И Благой Георгиев, и Стойко Сакалиев бяха мои съотборници по времето, когато г-н Христо Стоичков беше треньор на националния отбор. Прекарахме прекрасни моменти с тях. Емоционални и забавни момчета, добри футболисти, но и актьори. Талантът в спорта е важен, но без характер няма как да издържиш“, споделя Валери Божинов.

В откровен разговор с Елизабет Методиева в новия епизод на рубриката "Вече играеш... Стоичков - зад кулисите" великият Христо Стоичков разказва за живота си - преди и сега.

„И аз не познавам още участниците, които са се кандидатирали да играят Христо Стоичков. Нека се подготвят, а когато са готови, ще избираме“, признава Стоичков.

Телевизионният кастинг за ролята на Христо Стоичков е най-гледаното предаване в неделната вечер

Това е много трудна роля?

Е, трудна, трудна, колко да е трудна. И аз съм следвал някого в детските си мечти. Щом се е появила тази възможност, ето ти шанса. Не го изпускай! Играй го! Учи се! Мисля, че няма нищо невъзможно в този свят. За да кажем – няма да стане! Нека забравят, че играят Христо Стоичков! Да играят каквото умеят те самите. Каквото им идва отвътре.

Коя ще бъде най-сложната задача пред участниците?

Може би някои от репликите ми пред камерите. Друго какво може да ги притесни? Аз не виждам нищо по-различно от Христо Стоичков на терена и Христо Стоичков извън терена.

Това според мен е и най-трудното. Вие сте такъв, какъвто сте. И на екран, и на терен…

Всичко ми е дадено от Господ. Но всеки ден съм работил по себе си. На участниците няма да им бъде лесно да изиграят Христо Стоичков. Може би ще им е трудно с всички задачи, които ще им бъдат поставени. И как точно да бъдат изпълнени. Но пак повтарям – не трябва въобще да си мислят, че играят Христо Стоичков. Това би било убийствено за тях. Така ще бъдат по-притеснени и несигурни. Нека да се абстрахират от всичко.

При Вас раздаването винаги е било на 100%...

То и в живота е така. Без да си подготвен, то няма как да стане. Не си ли концентриран, не си ли отдаден на своята професия, забрави, че можеш да прогресираш. Аз се сблъсках и с двете – и когато бях футболист, и през последните години, когато бях в Маями в Univision. Две коренно различни неща. През първите две години си мислехме, че както сме играли на игрището, същото ще бъде в телевизията. Но измеренията са съвсем различни. Срещаш различни хора. Хора, които са били по 20-30 години в тази професия, в голямата журналистика, ти показват пътя. Оттам нататък за мен беше много лесно да правя интервюта, филми. Пред мен се отвори огромна врата, през която виждах всичко съвсем различно. Най-лесно е да постигнеш успех с работа в екип. Така съм разсъждавал и като футболист. Никога не съм мислил да стана голмайстор на световно първенство или в България, или да гоня „Златна топка“ или „Златна обувка“. Това най-малко ме е привличало. Винаги съм бил увлечен в колектива, в семейството, в приятелите. Без треньори, без масажисти, без доктори, без физиотерапевти, без публика – как ще стане? При индивидуалните спортове – както при щангите и Карлос Насар например – хваща вдига щангата, става световен, олимпийски, европейски. Така да – той е сам срещу тежестта. При нас работата е колективна.

Стартът на документалното риалити „Вече играеш… Стоичков“ е тази вечер в 20.00 ч. по NOVA

Искам да Ви върна към риалити формата и именно към този период – заминаването за Барселона. Периодът, в който ще бъде направен и филмът, който предстои да се заснеме за Вас с режисьор Мартин Макариев. Сега, когато се сетите, кой беше най-трудният момент, когато един млад и успял и толкова обещаващ футболист отива в Барселона?

Всичката работа в България по това време беше като един затворен кръг. Преди 1989 г. имаше ред, дисциплина, отговорност, имаше храна, спане, спортни лагери, облекло – всичко. По това време не можеше да си позволиш лукса да загубиш един мач. Защото идваше генералът отгоре и ти казва: „Абе, ей, какво става?“ През 1990 г., когато стана моя трансфер от ЦСКА в Барселона, може би най-трудно ми беше да преживея отношението на едните спрямо другите. Ние тук сме свикали на: „Дай, пък ще видим!“ В един момент ми влезе в главата, че ако не стане този трансфер, трябва да мисля за друго предизвикателство, което в онзи момент не знам как щеше да бъде прието от хората и от властта. Един от трудните моменти беше дали ще кажат да. Барселона бяха вече готови да платят трансфера, но от наша страна имаше съмнение, че може да пропадне.

Искам да се хвана за една дума, която казахте. А именно – дисциплина. Защото всички ние си спомняме 1994 г. и си казваме: „Ей, какви футболисти имахме тогава!“ Сега, за съжаление, този футбол, сякаш го няма. Дисциплината ли е това, което липсва на младите спортисти?

Аз ще се върна малко по-назад във времето. Защо дойде този голям успех на българския футбол? Преди нас е имало страхотни футболисти и шапка им свалям. Някои от тях вече не са живи. Лека им пръст! Но ние тръгнахме много млади – в годините от 80-та до 85-та година, преди наказанието, когато разформироваха ЦСКА и „Левски“. Имахме уникални треньори, момчета, които се раздаваха на100%. Системата беше такава, че ти даваше тази възможност. Лагери, международни мачове, турнири. Ние пропуснахме много шансове да бъдем сред големите. След 1990 г. много мои колеги напуснаха България. Заминахме за Испания, за Германия, за Португалия, където се научихме още повече какво е да играеш футбол. Не е само да ритнеш една топка и да вкараш гол. Там имаш тактическа дисциплина, отборна дисциплина, самодисциплина. Помогна ни този невероятен успех, който постигнахме през 1993 г. с двата великолепни гола на Емил Костадинов срещу Франция. Оттам нататък като че ли, нещата си полегнаха. Тези, които бяхме на по 25, 26, 27 години изтървахме това, което сме били като по-млади играчи. Но си казваш: „По-добре късно, отколкото никога!“ Дисциплината ни в този отбор беше на топ ниво, затова и успяхме. Доколко сме успели, времето ще покаже дали това е бил най-успешният отбор в историята на българския футбол. Аз не обичам да деля футболисти, треньори или отбори. Всеки е във времето си.

Броени часове до старта на авторския формат „Вече играеш… Стоичков“ в ефира на NOVA

Ние всички българи си мечтаем отново да имаме такъв отбор.

Имахме едно такова поколение 2004 година след класирането за Европейското първенство в Португалия. Мисля си, че това поколение можеше да даде още малко. 2004-а, 2006-а, 2008-а можеха още малко да дадат, за да се класират. Виждате, че заради 24 точки не успяхме да се класираме. В себе си тая искреност, че може би един ден ще стъпим пак на големия форум. Полека лека и УЕФА ти дава шанс, и ФИФА ти дава шанс с отварянето на повече отбори да играят на световно първенство. Има повече турнири, чрез които да се класираш. При нас нямаше такива турнири. Отиваш, играеш мач за мач, и ако си добър класираш се. Сега шансове, шансове, шансове и ти не можеш да ги вземеш.

Вие имате внук, който носи Вашето име - Христо. Ако един ден реши да тръгне по Вашия път, ще го подкрепите ли?

И Миа, и Христо са едни и същи. Той сам ще си избира пътя. Естествено, че ще го подкрепя. Както и Миа. Какъвто спорт поискат, ще бъдат подкрепени. Няма съмнение. Но първо да са здрави. И двамата имат характер. Въпреки че той е едва на година и два месеца. Миа вече е на 10 години и мисли по-трезво. Усеща нещата, помага много на малкия. Грижи се за него. Къпе го, храни го, гушка го. Но спортът е велико нещо – трябва да чувстваш, че го искаш. Спортът е нещо наистина велико. Когато ние бяхме ученици, се състезавахме клас срещу клас, махала срещу махала, училище срещу училище. Гордея се от училището, от което съм тръгнал – средно училище „Никола Вапцаров“ и държа то да бъде пример.

А ние се гордеем, че имаме такова име, като Вас. Ще бъде удоволствие да гледаме – както риалити формата, така и предстоящия филм.

Името се яви чрез съдбата. Но без фамилия, без треньори, без приятели и съотборници, името няма как да прогресира. Трудил съм се много, лишавал съм се от много неща, но съм щастлив, че постигнах това, което си бях поставил като цел.

Благодаря Ви за отделеното време. Да пожелаем успех на всички участници, които ще се борят да играят Стоичков. Много е трудно, но предстои да видим кои ще бъдат най-добрите и на финала – кой ще играе Христо Стоичков.

Гледайте втори епизод на риалити формата „Вече играеш… Стоичков“ тази неделя от 20:00 ч. само по NOVA.