Цвета и Евгени: Тя обича и да плете, той - да свири на китара

Водещите на \"Здравей, България\" твърдят, че в живота са същите, каквито са в ефир. Цвета открива спокойствие с кучето си, в срещите с приятели и в плетенето. Евгени също обича събиранията с най-близките си хора, с които свирят на китари и дори припяват мръснишки песни. Въпреки че са различни като хора, в компанията им е забавно и винаги има на какво да се засмееш...

Как се напасвате в работата?

Цвета: Лека-полека… И двамата сме различни, но плюс и минус се привличат и с различията си правим блока по-интересен. Ако двама мислят като един, се обезсмисля присъствието на двамата.
Евгени: Много трудно двама души могат да се напаснат, особено в ефир. Стъпка в този процес е фактът, че сме приели това, че сме много различни. Глупаво е да не го приемаме, когато е толкова видимо, защото тогава се правиш на луд, на разсеян. Работата с  партньорката ти в ефир и напасването с екранния ти партньор е по-трудно според мен дори от напасването с партньора ти в живота. Защото, ако с партньора ти в живота, може да си премълчите нещо, и да изкарате така една седмица или един месец, тук няма как това да се случи. Затова ние използваме различни варианти в момента, които според мен са в правилната посока. Виждате, че разделяме част от разговорите, така човек може да усети себе си в рамките на 10-15 минути самостоятелно интервю, да види как тече разговорът при другия и горе-долу да си даде сметка какво той иска и какво очаква от партньора си. Дали ще бъде успешно, времето ще покаже.

Вие сте водещи отскоро, но все пак, има ли интервю, което е останало в съзнанието ви и сте останали много доволни от разговора?

Цвета: Аз обичам житейските истории, може би те са много близо до моята същност и до моите схващания за живота. Нямам персонаж, който да ми е фаворит в това отношение, но докато съм била репортер , съм се докосвала до какви ли не житейски съдби и сюжети. При разговорите с политици не извличам кой знае какви безкрайни поуки, за да се впечатля. Житейските разговори ми дават много повече във философията за живота.
Евгени: За този един месец аз нямам такъв разговор, който да си запиша в CV-то. Много се надявам в следващите месеци да имам такъв. Иначе се интересувам и от политически теми, и от такива, които са свързани с най-обикновените хора, защото политиката и животът обикновено вървят ръка за ръка.

В колко часа ставате сутрин?

Цвета: В 4:30.
Евгени: В 5 без 20.

Кой е най-добрият сутрешен поздрав?

Цвета: Приповдигнатият, с добро настроение, с усмивка. Трябва да мотивираме хората, че ние сме позитивно настроени към тях и очакваме, ако и те имат такова отношение към нас, да се получи една добра симбиоза, което от своя страна да накара повече зрители да гледат сутрешния блок и да ни вярват най-вече. Добрият поздрав е \"Здравей, България\".
Евгени: Да се държиш естествено, да бъдеш нормален. Не мога да кажа, че най-добрият поздрав е \"бъдете щастливи\", \"бъдете здрави\", \"бъдете усмихнати\" . Това, което ти идва в момента, това казваш. Каквото ти е отношението към зрителя в момента, такова изразяваш и точка. Другото всичко е фалш.

Колко процента по-различни са Цвета и Евгени извън сградата на Нова телевизия?

Цвета: Каквато съм в студиото, такава съм в живота, абсолютно без никакви различия. Хората, които ме познават, могат най-добре да кажат това. Ако има разминаване, то е от хора, които изобщо не ме познават, което си е техен минус.
Евгени: Аз също се опитвам да съм същият обаче за този един месец си дадох сметка какъв натиск могат да ти оказват хората. Това, на което сме подложени, но и което сами все пак сме избрали, е нещо подобно на това да напишеш статия и тя да мине през редактора, редактора над него, шефа на вестника, след това през фокус група и те нанасят своите забележки и накрая какво ще остане от твоя текст?! И при нас всеки има за какво да се хване…
Цвета: Зрителите си искат своето и всеки има определени критерии за това как трябва да изглеждаме ние и как трябва да се представяме. Добре е да се поучаваме от градивните критики.
Евгени: Стига да можеш да направиш разлика коя е градивна и коя не...
Цвета: Да очакват от нас, че ние като хора над 30 години, ще се премодулираме , ще променяме физика , химия и т.н., това е напълно излишно  и неоснователно като аргументация.
Евгени: С една дума няма да си оскубя веждите.
Цвета: Приемат ли ни такива, каквито сме, симбиоза ще има и ще се обичаме.
Евгени: Аз не държа да ме обичат зрителите. Държа да им е интересно.

Къде откривате най-много спокойствие в себе си извън журналистиката?

Цвета: Аз съм мечтателка, много мечтая. И като казвам много, на моменти даже осъзнавам, че прекалявам и това ме отвежда в едни други светове, които изобщо не са адаптирани или подходящи за съвремието днес.  Иначе лични занимания… Ако кажа, че плета, сигурно за много хора ще изглежда смешно. Имам едни прекрасни кувертюри, които са за спални. Много често ходя и на Витоша, обичам да правя преходи, плувам под вода. С приятели и с кучето като съм, ми е най-хубаво. Кучето ми е неаполитански мастиф.
Евгени: Аз имам много приятели, достатъчно много. Събираме се на нещо като купон, аз свиря на китара, те свирят на китара, пием бира. Така съм най-вече себе си. Пеем мръснишки песни! Имам си жена и така…