Под прицела на бандитите остават банковите устройства, но и личната ни кореспонденция в интернет.
Можем да разчитаме на парите от банкоматите? Оказва се, че дори да няма съмнение за фалшификати - има съмнения дали изобщо има банкноти.
Под прицела на бандитите остават банковите устройства, но и личната ни кореспонденция в интернет. Все повече измамени с имейли и зов за помощ се появиха през последните дни, предупреждават компютърни специалисти.
Правилата как да се предпазим от източването на дебитната или кредитната си карта, се пишат според правилата на бандитите. На всеки два или три дни, особено по време на празници - те събират данните от предварително монтираните на банкоматите устройства - камери или двойни клавиатури. затова:
Трябва да се пази пин-кода, когато се въвежда и да се държи, колкото се може по-плътно ръката върху тази, която въвежда. Може да се ползва тетрадка или вестник, така че да се ограничи.
Специалистите съветват често да се сменя пин-кода и при опция за застраховка или защита от такива инциденти - да се направи.
Методът със записване на звуците от клавиатурата вече не се използват от крадците. Те търсят банкомати, около които има по-засилен трафик, няма охранителни камери и има възможност за скриване на записващо кода устройство.
Паралелно с набезите над банкоматите, зачестяват и тези в интернет.
Това са различни форми на „фишинг-атаки\", различни методи за заблуда. Целта е да бъдат изпратени на неизвестни лица.
Правят го международни групи, които успяват да преодолеят паролата на имейлите ни, и така от наше име да изпратят писма със зов за помощ до хората, с които кореспондираме. Настояват за изпращане на пари.
И тук съветът е честа смяна на паролата. Ако за банковите карти е добре това да става веднъж седмично, то за имейлите трябва да го правим поне веднъж на месец.