Това обаче са само щрихи от обучението в първото българско взаимно училище в Габрово

Преди два века българите се учили да пишат върху пясък. Случвало се учителят в училище да е по-малък от учениците, а възпитаниците трябвало да носят бележките за поведение окачени на врата си. Това всъщност са само щрихи от обучението в първото българско взаимно училище в Габрово.

Отправяме поглед към него в деня на 165-та годишнината от смъртта на създателя му и един от най-големите благодетели на българското образование - Васил Априлов.

Да се учи на български и по взаимната метода, това поискал търговецът, владеещ девет езика – Васил Априлов. Заделял по две хиляди гроша годишно за изграждането на Габровското училище. И през януари 1835 то отворило врати.

В класната стая се събирали до 200 ученици. Учели се да пишат на пясък, после с калем върху дъска и накрая с мастило. По-напредналите преподавали на начинаещите различни науки под ръководството на учителя. В края на деня им раздавали кавалерии – бели и черни табели с надписи като „прилежен” или „непочтителен”

Училища подобни на Априловото бързо се създават из всички краища на България. Самият той обаче не спира до тук - дарява огромната си библиотека на Габровското училище и заделя  пари за обучение на българи в чужбина..

Априлов умира в Галац, Румъния. Останките му са пренесени в Габрово и положени в двора на Априловската гимназия, в чиято сграда е Музеят на образованието. Там може да се видят първият български глобус, оборудването на първия у нас кабинет по физика, буквари, печати, звънци, както и дядото на 3D анимацията – стереоскопът.