Хората личности на 2012-а година

Всяка година има личности, които притежават способността да ни впечатлят и да ни накарат да се замислим.  Хора, които смятат, че да имаш кауза има значение.

Повечето от хората, които избрахме за личности на 2012 г., не са част от прожекторите, не са медийни псевдогерои, имената им не са предъвкани, а образите им - изпразнени от съдържание.

Общото при всички тях е, че успяват със своите действия да провокират реални събития и промени. И ни карат да се замислим. 

И още нещо. Решихме да посочим личности, защото смятаме, че е изключително важно да подчертаем личния принос.

Мила Бобадова, ветеринарен лекар

Д-р Мила Бобадова е ветеринарен лекар, председател на Комисията за контрол и професионална етика към Българския ветеринарен съюз, управител на клиника. Много хора я познават и като Козата Ани, както е потребителското й име във Facebook, което прилича на герой от детска приказка на Елин Пелин. 

Козата Ани обаче не е приказен герой, а съвсем истински.  През 2011 г. тя получи призванието Човек на годината, награда, организирана от  Български хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на човека и правозащитността.

Причината бе дългогодишната й борба като член на сдружението "Град за отговорни хора"  и на много нейни колеги, правозащитници и обикновени граждани инкриминацията на жестокостта към животни да стане факт.

А тази кауза засяга всеки: „Мисля, че всеки нормален, средно интелигентен човек трябва да осъжда насилието под каквато и да било форма. Защото насилието обикновено е над по-слабия – жени, деца, възрастни хора и... животни” (интервю за в-к „Дневник”). 

През 2012 г. в. „Капитал” я постави сред 100-те най-влиятелни жени в България. 

Козата Ани е един от хората с будна гражданска съвест. Защото през изминалата година тя имаше няколко сблъсъка с монополисти, които предизвикаха бурна обществена подкрепа във Facebook.

Защото смята, че трябва толерантността да бъде естествена като дишането. И макар да е пушач, надали бихте срещнали по-толерантен човек към непушачите, но и по-разбиращ към порока на пушачите, което е толерантност от другата страна.

Защото тя не е от хората, които си мълчат и никога не се страхуват да застанат зад справедлива човечна кауза.

Мирослава Тодорова, съдия

Съдебната система у нас понесе тежки и срамни удари през 2012 г.  Моралността й бе поставена под сериозен въпрос, което доведе и до въпроса дали и до каква степен сме правова държава.

У нас обаче все още има магистрати, които са способни да събуждат съвестта у съсловието и да отстояват правата си, което означава да се борят за правотата на цялата система.

Съдията от Софийския градски съд  Мирослава Тодорова, която бе и председател на Съюза на съдиите, бе уволнена през 2012 г.

Този акт предизвика  безпрецедентен протест на съдии у нас, които обявиха солидарност със съдия Тодорова. 

Причината бе забавяне при написването на мотивите към 57 дела, без да се отчита техният брой и натовареността на съдията.

За широката общественост стана ясно, че у нас има съдилища, които са претоварени, че се работата на съдии и съдебни състави се поставя в абсолютно неравномерни условия.  Още по-обезпокоително е, че се появиха съмнения за връзки между съдебната и изпълнителната власт, което повдигна  въпроса за независимото правораздване в България.

Международната комисия на юристите (International Commission of Jurists - ICJ) също защити съдия Тодорова. Организацията дори изказа съмнения, че уволнението на Тодорова  може да е заради нейни публични възражения срещу намесата на правителството в незавсимостта на съдебната система.

Смелостта на съдия Тодорова да се изправи срещу проблемите в системата рефлектираха по-късно  през годината в скандала „Марковска” и въпросителните около избирането на Сотир Цацаров за главен прокурор.

Предстои делото на Тодорова да бъде гледано от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Крис Георгиев, предприемач

Крис Георгиев е изключително онлайн ангажирана личност. Крис има участие във всяка брънка от създаването на един дигитален продукт:  дизайн, управление на проекта, комуникация в социални медии.

Последният му проект е Imagga – платформа за организиране на снимкови колекции, благодарение на иновативна технология за анализ на пикселното съдържание на снимките.

Целият този многогодишен опит го подготвя за ролята му на онлайн предприемач и член на борда на фондацията StartUP, която подпомога предприемчиви млади българи да намерят партньори и финансиране на бизнеса си.

Крис вярва, че следващите години ще има истински предприемачески бум в страната благодарение на добрите условия за стартиране на компания, сравнително лесния достъп до рисково финансиране и наличието на грамотни технологични кадри. Вярва, че България може да стане предприемачески хъб за Балканите.

Маргарита Илиева, правозащитник

Маргарита Илиева е директор на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК).  Тя е учредител и на наградата Човек на годината, която се раздава от 2008 г. ежегодно на 10 декември,  Световния ден на правата на човека.  Маргарита Илиева е адвокат, специализиран по антидискриминационно право, и има огромен опит (горчив, за съжаление) по дела в Европейския съд за правата на човека.

Адвокат Илиева не мълчи, когато смята, че се случват нередни неща.  Тя и БХК не оставиха без коментар скандала със съдия Марковска, като засегнаха и също толкова смущаващия избор на Анастас Анастасов за поста. "Известен сте също с това, че заявихте като заместник-председател на Народното събрание на журналистически въпрос дали не Ви притеснява случай на подозрително "самоубийство" на заподозрян в ръцете на полицията: "Притеснява ме това, че журналистите много питат." Ако бяхте подходящ за конституционен съдия, щяхте да сте наясно, че е немислимо - още повече в качеството си на парламентарист, да изпитвате, още по-малко да заявявате публично, "критика" към питащата журналистическа дейност”, гласи писмото от БХК, подписано от адвокат Илиева.

Освен това Маргарита твърдо застава срещу дискриминацията на расова, сексуална основа. Както и срещу тормоза и насилието. И не спира да се бори, превръщайки тези борби в обществена кауза. А това е повече от достойно за уважение.

Никола Рачев, автор

Когато в редакцията обсъждахме хората, които да включим в „класацията”, Никола не беше сред предложенията. Признаваме, че го бяхме забравили. Признаваме, че това не е честно. И не само защото докато правехме тази тема Никола почина след битка с рака. Не е честно, защото осъзнаваме, че с Никола си отиде рядко талантлив автор.  Да, в този случай смъртта ни подсети как понякога забравяме. А не трябва.

Никола си отиде едва на 23 години, но авторските му статии в WebCafe и L’Europeo са доказателство за таланта му.

И за моралната му и физическата сила да се бори с болестта и да пише от мястото на битката.

И за чувството за хумор. И за позитивизма. Най-вече за него. Неслучайно във Facebook колегите от L’Europeo нарекоха Никола „най-слънчевото момче”. В последния текст на Никола за списанието един от героите му е Сара Бернар, която играе Хамлет на един крак, след като другият й крайник е ампутиран. Истинските творци са безкрайно смели. Като Никола. Всичко ще бъде наред.

Автор: Александър Иванов