Борбата на един англичанин с дупките и високомерието у нас

Мартин Смит живее в хасковското село Стамболово от една година, женен е за българка. Откакто е тук се бори с ... дупките и с високомерието, което среща от страна на властите. Ето неговата история. Можем да я наречем „урок по граждански права”.

Когато преди 4 години Мартин решил, че е време да промени живота си, едва ли си е представял, че точно хасковското село Стамболово ще се превърне в негов дом. Историята с българско участие започнала съвсем случайно, когато приятели го посъветвали да си потърси къща у нас.

„Разгледах какво се предлага в интернет и жена ми, която тогава още не ми беше жена, продаваше къща. Така се запознахме. Влюбих се и се оженихме, но така и не купих къщата”, разказва Мартин Смит.

След като със съпругата му опитали да живеят във Великобритания и това не им харесало, взели окончателно решение да дойдат в България. Най-много му харесва, че животът тук е евтин. Сега някогашният електроинженер се е посветил изцяло на ремонта на къщата си.

„Всъщност сега работя доста повече, отколкото съм работил напоследък. Обнових тази къща отвън и отвътре. Дори и днес режа дъски и ремонтирам. Това е всъщност, което исках да правя”, казва Мартин.

Той е горд с всяка стая, която е ремонтирал сам, но един друг ремонт, или по-скоро липсата му, истински го притеснява. Откакто е пристигнал в България си е поставил за цел да разбере защо пътят в близкото село Книжовник е осеян с дупки. 

„Писах на кмета на Хасково и той не ми обърна внимание въобще. Писах и на кмета на Книжовник и двамата ме игнорираха. Там, от където аз идвам, не сме свикнали на този тип отношение”, споделя англичанинът.

Миналата година Мартин е участвал и в протест срещу лошото състояние на улицата, на която по ирония на съдбата е изградена алея със знамената на 27-те държави – членки на Европейския съюз. Пътят всъщност е собственост на Агенция „Пътна инфраструктура”  и формално общината не носи отговорност за него. Това обаче, което англичанинът не може да разбере, е защо местната власт го игнорира.

„В Англия  просто не им разрешено да не ти обърнат внимание. Трябва да ти отговорят на писмото, няма как да се отнасят пренебрежително, че и дори арогантно. По мои наблюдения хората в България са стоели твърде дълго без да правят нищо в продължение на години, по времето на комунистическия строй. И сега просто свиват рамене и казват – Нищо няма да се промени. А в действителност нещо няма да се промени, защото те не правят нищо”, смята Смит.

Все пак Мартин е твърдо решен да продължи живота си в България и няма никакво намерение да се връща в родината си.

„Въобще! Нямам нищо, което да ме задържа във Великобритания. Съпругата ми е тук, нейното семейство е тук, те ме обичат и аз ги обичам. Защо ми е да се връщам? Никога няма да се върна, освен ако държавата не ме изгони, никога. Ще умра тук. Вече сме си купили и места в местното гробище”, смее се той.