Промяната започва с пренареждане

Предизборните клипове вече започнаха. С тях и коментарите кой какво ще пожъне

Гледах „Направи избор” на Реформаторския блок. В него признати хора на изкуството призовават да гласуваме. Дават вид, че са надживели очаквания на четвъртвек. И че са над апатията – онази, дето се мери с ниска избирателна активност, особено на евроизборите. Йосиф Сърчаджиев казва, че много от политиците не са политици. Описва ги с красноречива гримаса. Да, същият Йосиф Сърчаджиев, който плака през 1990-а, когато СДС загуби изборите след най-многолюдния и до днес митинг. Сега актьорът споделя, че гласуването е движение, съпроводено с вяра и надежда. Романтично почти или въпрос на гледна точка.

За протокола, чувала съм политически противници да споделят, че за тях най-важно е всички да гласуват, пък те ще се съобразят с крайния резултат. За предстоящите избори чувам, че много хора, по-умни от мен, пак няма да гласуват. Няма да коментирам перспективите на реформаторите, нито на друга политическа сила. Интересува ме универсалното послание да се гласува – има го във всеки клип. Държа да не се размива за пореден път. Не и с доводи, които в последна сметка не са срещу други или друго, а срещу самите нас.

Не искам хора, по умни от мен, да повтарят, че няма за кого да гласуват. Гласувате за себе си и за нас. Защото така или иначе нас, българите, ще ни представляват 17 души в Европейския парламент.

Измежду десетките кандидати в листите има, прощавайте за израза, повече и по-малко читави - не е все едно, нали? Не искам да чувам от хора, по-умни от мен, че негласуването е наказателен вот. Кого всъщност ще накажете? Що за резултат е да те представлява някой, когото хронично не можеш да понасяш? Получава се от хронично негласуване. И тези, които не харесвате, пак са в листите. Има и нови, които набират скорост. Те разчитат на вашето разочарование. Не им пука, дали ги харесвате – нали иначе пак няма да гласувате.

Избирателната активност ще е ниска, а пренареждането, ех, нали помните! Това пренареждане за Европарламента ще е контролно за абсурдната подредба от миналия май. С нея „Съединението прави силата” вече не е нищо повече от кух лозунг, а кворумът в Народното събрание е крехък като яйчена черупка. Такъв си го снесохме. И аз не гласувах миналия май – бях на работа преди отварянето на секциите и дежурих до полунощ. При по-добра организация можех, разбира се, да гласувам. Срам ме е, че не го направих.

На 25-и май ще гласувам за пренареждане на днешното тесте или тесто. Няма как от него утре да се изпекат до един читави политици. Ако и един превтасал обаче изпадне, моят глас ще има смисъл. Съгласна съм с Йосиф Сърчаджиев, че гласуването е движение – по зададения курс или на завои, това е въпрос на личен избор. Животът - харесван или не, не търпи застой. Промяната започва с пренареждане.

Автор: Рада Богданова