С хората от улицата ни среща Даниела Тренчева
Всяка вечер пред Центъра за кризисно настаняване на бездомници в София на опашка за покрив са стотици. Даниела Тренчева ни среща с хората от улицата.
Виждали сте някои от техните лица по тротоарите, в подлезите или да ровят в кофите? Те просят, търсят изхвърлените от вас храна и дрехи, чакат по-топли дни, защото нямат дом. Съдбите са различни, но пътищата на всички водят до тук - приют в столицата. Изгонени, измамени, излъгани, объркани, намерени, някои доведени от полицаите, други - от неволята, трети - от студ и глад.
Има и такива, които са доведени от собствените им деца. Борбата е за покрив само тая нощ. Утре ще се мисли за утре. Пригодените помещения едва събират напора от емоции под позакърпените чужди дрехи. Дори и скъсаните обувки назаем обаче не ги карат да обуят мечтите за чужди съдби. Мечтаят за това, на което всички ние не обръщаме внимание...
“От тях ще чуем равносметката – всеки може да падне от високо и… когато имаш пари -имаш приятели. Когато нямаш - нямаш. Запознаваме ви с просяците, които разчитат на вашите боклуци. Ако някои разпознаха родителите или децата си – могат да ни се обадят, за да им посочим района на кофите, откъдето да ги приберат. Ако решат да не ги прибират – дано вечерята не им присяда и да спят спокойно… Хората от улицата може и да оцелеят. Идват топли дни. Но другите, които ги пращат на боклука – децата им или социалните, или управниците – дават ли си сметка, че могат да последват съдбата им? Защото просията в България може да се окаже наследствена. А амнезията откъде идваш и кой те е отгледал не те превръща в нищо по-различно от онова, в което ровят просяците.”
