Стихотворенията и преводите му остават в сърцата на читателите
На този ден си спомняме за големия Валери Петров. Стиховете му отново се споделят от стотици в социалните мрежи. Година след смъртта му - обръщаме поглед към истинските думи, които имат значение.
„Недей се излага, спирай веднага - така ме предпазва единият глас, а другият казва - има сок още в нас, безсрочно да спреш, значи жив да умреш, щом душата го иска, недей бяга от риска”, пишеше Валери Петров.
Към риска - смело, към думите - уважително. Още на 15 непорасналият Валери Петров пише първата си поема. В която "птиците са към север". Наобратно. Наопаки и на глупостта избираше Валери Петров.
„Интелигенцията, така наречена, трябва да види, че враждата не носи добро, а пък тя е много упорито нещо, напоследък дори се възражда”, казваше Валери Петров.
Без да са умирали, се възраждат и стиховете му.
„Ох, туй пладне, заспал бих за два дни, на тез хладни чарафи във плен, но ме гледат с погледи жадни, от грамадни портрети паради, на Петровци родът разклонен - виждате в пет реда колко много вътрешни рими... Това не може да се преведе”, прочита поетът Недялко Йорданов.
Преводачът Валери Петров подари на читателите достоен Шекспир на български. Сценарии за филми и пиеси. Гледаха го и децата. Обичаха го и възрастните. Даже още.
„Чувствах го понякога като приятел, понякога като враг, понякога дори като баша. Той беше едно мъдро дете, детски мъдрец... Един весел скептик, един тъжен оптимист. Един оксиморон е Валери”, казва още поетът Недялко Йорданов.
Валери Петров искаше чист език. Наш си. Наричаше чуждиците комплекс за малоценност.
„Зачеркнете ненужното!“, казваше поетът приживе. И до края не обичаше големите думи. И с малките спечели на своя страна хвърчащите хора. Тези, на които им лети душата. Като неговата.
Повече по темата гледайте във видеото.
