Гледайте историята за едно наводнение, в което близо 500 души намират смъртта си
В “Ничия земя” тази събота Даниела Тренчева ни припомни една забравена история от далечната 1966 година. История за наводнението в Згориград на 1 май, в което близо 500 души намират смъртта си – по неофициални данни.
История за борбата с природните бедствията, която видимо губим, за държавната немaрливост и потопа от грешки на соцръководителите ни. И докато водата взима жертви, манифестацията трябва да продължи! Камъни и кал се изливат над хората от селото, които и до днес се чудят това бедствие ли е било или божие наказание? Скрити истини типично по комунистически. Студени досиета от Социалистическа България и общи гробове, които пазят спомени и до днес.
“Природен апокалипсис или апокалиптична безотговорност? И докато всички се обръщат към метеоролозите, които могат всичко друго, но не и да укрепят мостове, язовирни стени и да почистят коритата на реки и шахти – ние се обърнахме към историята. И то към тази, която опитват да удавят, заради страховете да не излезе на сухо и светло. Същaта тази история, която крият от срам и вина, че е пропита със смърт и тъга. Но те не са техните”
Елена Чопакова пък разказва за място, откъдето връщане няма. Място, където няма отстъпки за клиенти и на което със сигурност не искате да отидете. “Добре дошли в погребалната агенция на Ани, за която смъртта е бизнес и работата не е зловеща, нито тъжна, а по-скоро весела. Защото беззъбата и грозна смърт се дразни най-много когато й се усмихваме”.
