След петрола

Преди време министърът на петрола на Саудитска Арабия каза, че каменната ера не е свършила, защото са се свършили камъните. Тогава американците слушаха с половин ухо. Открай време сянката на петрола тегне над тяхната страна, обременявайки съзнанието им и

определяйки техните политики, коментира Радио "Свобода". Един континент, мечтаещ да се потопи целият в черно злато, но без идея, че то може да се превърне в неговата черна смърт.

Много хора още помнят безумните опашки пред бензиностанциите по времето на президента Джими Картър. Той беше помолил гражданите в знак на патриотизъм да облекат пуловери, за да пестят гориво за отопление. После опашките намаляха, пуловерите бяха захвърлени, а паниката се разсея... уж. Всъщност тя остана затаена като огън в торфище, за да лумне отново, когато бензинът поскъпне. Защото всеки път тиха паника се надига, когато бензинът, вместо обичайните два долара за галон, скочи на четири, а понякога и на пет долара. 

Вероятно тук е замесен и сложен психологически комплекс. Не хлябът, не дрехите, а именно бензинът е сакралната отметка в американския семеен бюджет. Без него нищо не може да се направи, той дава свобода. 

Но сега бензинът отново е два долара. А цената на петрола всеки ден пада. Автомобилопроизводителите се надпреварват един през друг да уверяват, че скоро ще предоставят достъпни за всички зелени електромобили. Вятърните мелници работят с пълна сила, а по покривите на доста къщи започнаха да изникват слънчеви панели. Държавите-износителки на петрол губят сили. Икономическата география все по-малко влияе върху политическата. Всичко това означава, че приключва епохата на петрола и духът на времето вече се пресища от него. Това пишат вестниците, това говорят политиците, за това спорят икономистите. Но дори и без експертните изказвания е вече ясно, че техническият напредък ще свети маслото на петрола… 

Историята е пълна с такива обрати, които с времето или започват да изглеждат естествени, или биват забравени. Великите географски открития например са били провокирани от търсенето на подправки. Днес това ни изглежда смешно и нелепо, но тогавашната кулинария толкова е злоупотребявала с пипера и карамфила, че старата европейска кухня по-скоро прилича на сегашната индийска. В разцвета на империята захарта играеше ролята на петрола. И въз основа именно на търгуването с нея състоянието на не един и двама френски и английски богаташи набъбна главоломно. 

Ето защо през ХVIII век владенията в Северна Америка са били много по-малко ценени, отколкото тези на Карибите, където е растяла захарната тръстика и са живели  робите, приготвящи захар от нея.

Сега всичко това са просто куриози на историята, но те дават представа за това какъв ще бъде светът след петрола, светът с една напълно преосмислена идея за ресурси. Главното е не в това, което се намира в недрата на земята, а в това, което ходи и дори бяга по нея. 

И това е нормално. Не е нормално проклятието на петрола, което позволява на една страна да шантажира другите и да се унищожава в същото време. Най-малкото заради това след петрола светът ще бъде по-добър, отколкото е бил. В края на краищата, кой е най-ценният ресурс на Силициевата долина? Разбира се, не силицият, а Марк Зукърбърг.

Редактор: Гергана Тенева