Десислава Георгиева: Нюзрумът е като второ семейство за мен

Репортерът на Новините на NOVA Десислава Георгиева прави първи стъпки в журналистиката в "Стандарт". Как работата и опитът в печатната медия помага в отразяването на значими за странатa и света събития – днес, като телевизионен репортер, Десислава разкрива пред „Стандарт”. Лицата и репортерите на NOVA са във фокуса на най-новата кампания на Новините на NOVA „Довери се на опита”.

1. Как решихте да замените печатното слово с телевизия?

Беше логичното продължение, забъркани са и детските ми мечти. Първото си интервю взех на 5. От покойния ми дядо. Седях до легло му и го питах какво е да го измъчват на електрически стол. Той махаше с ръка и се смееше, че това не са детски работи. После се отпускаше и казваше, че някой ден ще ми разкаже. Така и не ми разказа. Загубих го твърде рано. Но още тогава съм питала без задръжки, явно така съм родена.

2. Телевизията предлага три способа за информация - текст, картина и звук. Въпреки това имало ли е ситуация, в която и трите не са ви били достатъчни, за да пресъздадете реалността?

Случва се често, когато хората просто не желаят да говорят. С институциите е още по-страшно. Мълчанието им понякога е оглушително, а липсата на официална информация и реакция прави понякога нашата работа трудна. Това, което хората не виждат зад хубавото лице пред камерата, е къртовският труд да убедиш героите в историята, която разказваш, да говорят. Слава Богу, поне на първо четене не мога да се сетя за неразказана история. Рано или късно всяка история бива разказана. 

3. Имало ли е момент от кариерата ви на телевизионни репортери, когато сте се успокоили, че не сте на мястото на героите си?

Работата ми е да разказвам за най-тъмните кътчета на човешката душа. Криминален репортер съм през повечето време. Води ме винаги любопитството и въпросът ”Защо?”. Никога не съм се поставяла на мястото на хората, за които разказвам, защото работата ми предполага да съм безпристрастна. 

4. Кога не успявате да спазите професионалните стандарти? Имало ли е подобен случай?

Зрителите ще кажат, аз живея в комфорт със съвестта си. 

5. Защо телевизията е важна?

Защото можеш да видиш, чуеш и усетиш болката, радостта и цялата палитра от човешка справедливост и несправедливост на едно копче разстояние. Важна е и защото не борави със слухове, в новините няма "една жена каза". Всичко е с лице и име и във времето на спекулации и публично окаляне на всеки и всичко, в нашите новини съобщаваме фактите. Такива, каквито са. Това, ако ме питаш за новините в телевизията. За телевизията по принцип - ще я има, докато хората искат да я има, а днес всички искат да ги дават по телевизията - справка Фейсбук.

6. Най-трудната и тежка директна връзка в ефир?

Първата! Казах си – ау, голяма работа и като ми казаха в слушалката "ти си" и си забравих за какво трябва да говоря. Заизричах някакви неща, които после не помнех. И досега се вълнувам преди жива връзка, нещо като сценична треска. 

7. На какво ви научиха годините във вестника?

На всичко. В тези години се сбогувах с илюзиите и се сблъсках с бездушието на диагнозата "чиновник", на политическите машинации и премълчаните истини, които аз трябваше да кажа. Моите първи стъпки в журналистиката бяха в "Стандарт". Човекът, който ми даде шанс, се казва Добромир Недков, каза ми: „Пускам те във "Вътрешна информация" - Ако изплуваш, изплуваш - всичко е в твоите ръце". Благодаря му за шанса. Много хора в този вестник, някои от тях вече не са между нас като Митко Генчев, ми подаваха ръка и ме учеха. Да оцелявам и да намирам начин да казвам истината. Благодаря им. 

8. Какво не може да се опише с думи, а само с картина?

Думите винаги са важни. Важно е кой ги казва, кога ги казва, как ги казва и защо ги казва. 

9. Вашите хобита и занимания в свободното време? А за какво не ви остава време?

Напоследък готвя и спортувам. Претърпях тежък инцидент по време на готвене. Залях се с вряла вода, докато правех паста и бях в “Пирогов” 18 дни. Учих се наново да ходя. Краката ми бяха обезобразени. Душевните и физически белези лекувам с това, което ги причини. И така страховете стават грижа за мен, готвенето - здравословна храна, а спортът - здраво тяло. Преди инцидента бях в тежък политически конфликт с печката. Сега сме приятели. Рисувам също, казват, че ми се получава. Скоро подарих картина за терасата на Марина (б.а. Марина Стоименова, също репортер в NOVA). От малка пиша стихове, даже имам и награди. 

10. Промени ли се животът ви, след като се преместихте в телевизията? 

Нюзрумът ми е като второ семейство, с голяма част от хората сме заедно и извън новините. И като във всяко семейство има спорове, сърдити, но има и подкрепа и приятелство. Когато пострадах, всички бяха зад мен. За да ходя отново. Идваха в болницата, носеха ми подаръци, усетих грижа им за мен, наистина. Благодаря им.