Какво има в бурканчето с лютеница на рафта в магазина?

Тестът на 12 марки лютеница, направен от Асоциация „Активни потребители”, показва, че производителите добавят неприемливо много захар в любимия на много българи хранителен продукт. Това показват резултатите от изследването, публикувани в сайта на асоциацията.

Целта на теста била не само да провери какво се съдържа в индустриално произведената лютеница, но и какво я отличава от домашно приготвената. Всички включени в изследването марки били закупени от големи търговски вериги в София, а домашните им аналози - набавени от частни лица от три различни региона на България.

Положителните новини

Широко разпространено у много потребители е схващането, че в индустриалните храни се ползват нерегламентирани заместители. Когато говорим за лютеница основните подозрения са две - влагане на мазнини от рапица и добавяне на тиквено или картофено пюре, които ние подложихме на тест.

Мит 1: "В лютеницата се влагат “индустриално” масло от рапица вместо традиционното за България слънчогледово масло". На всичките марки беше извършен химически анализ посредством газова хроматография, пишат от „Активни потребители”. Резултатите са категорични и показват, че във всички проби е влагано слънчогледово олио.

Мит 2: "Производителите на лютеница заместват доматите и чушките с пюре от тикви и картофи, които са по-евтини". Последните не са разрешени и от браншовия стандарт. Проверката на този слух се оказал доста сложен научен проблем, защото нямало аналитичен метод, чрез който да се откриват тикви и картофи в лютеница, съобщават от асоциасията. Наложило се тяхната лаборатория да разработи напълно нова генетична процедура. Лютениците били тествани за наличие в тях на специфични за отделните растителни видове гени. Това ставало чрез извличане на ДНК. Резултатите показали отсъствие на картофено или тиквено пюре. Разбира се, известни съмнения все пак останали, защото достоверността на новия метод е около 90%. Причината е, че ДНК, извлечено от лютеницата е силно увредена от температурната обработка. Още една подробност е наличието в много от търговските марки на нишесте (а не на пюре) от картофи.

Водно съдържание

Усреднено, измереното съдържание на вода в индустриалната лютеница е 72%, при домашните е 73% и по този показател те си приличат. При мазнините също не се установяват съществени проблеми. Няма значими разминавания между декларираните от производителите и реално измереното съдържание на мазнини. Усреднено при индустриалните лютеници се установяват 6%, което е малко по-високо от препоръчвания от браншовия стандарт минимум от 5%. При приготвянето на домашна лютеница домакините са значително по-щедри и влагали 9,9% олио.

Белтъци

Не толкова розова е ситуацията със съдържанието на белтъци. В над 50% от търговските марки (7 от 12) декларираното на етикета се разминава с повече от ±20% от реално измерените стойности.

Сол

Индустриалните лютеници съдържали средно 1,5% сол (около 7-8 грама в буркан от 500 гр.). Браншовият стандарт за лютеница допуска влагане до 1,7%, а общо препоръчителната дневна доза за прием на сол е 5-6 гр. за възрастен. Ако отчетем солта, която приемаме и с другите храни, които консумираме с лютеница (хляб, колбаси), лесно можем да надхвърлим дневната доза още до обяд, отбелязват от „Активни потребители”.

Пълните резултати от изследването на асоциацията можете да видите ТУК.