„Ничия земя“: За свободата и отговорността

В „Ничия земя“ Елена Чопакова разказва две истории за едни други времена – истории за време, в което мъжете са били наистина мъже, за памет и за тонове българска история зад океана.

Първата история е за Георги Евстатиев. Мъж, живял в трите Българии – царската, комунистическата и демократичната. Животът му е път, по който ще срещнете хора и събития, променили историята на България – за добро или за лошо.

Втората е за избягалия нелегално ветеринарен лекар д-р Иван Гаджев, който се установява в Детройт, където създава и ръководи Македоно-български научен институт, кръстен от него „Свети Климент Охридски“. Това се случва през 1976 г. До къщата си в Детройт докторът строи библиотека, където събира над 40 хиляди тома, над 1 милион архивни документа, хиляди снимки и други ценни вещи, притежание на българските емигранти в Америка от 1880 г. до наши дни.

„Думите, които тези мъже ще кажат днес, утре вече ще бъде документи. Документи на епохата. Животът на Евстатиев прилича на учебник по история на България, което нито едно издателство няма да предложи и нито едно министерство на образованието и науката няма да издаде. За д-р Иван Гаджев, който  е покойник, говорят делата му – и един от живите му съученици – Иван Марков. Без да преувеличаваме – той е сред последните живи от своя вид.

Разказваме ви за тях поради много причини, но най-вече, защото като народ не можем да си позволим тези архиви да попаднат извън границите на държавата, нито да бъдат загубени заради безхаберие или невежество. Веднъж преплувала Океана на отиване и веднъж на връщане, не бива да оставяме историята на българите в Америка да потъне в море от глупост.“

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.