Това е един необикновен разказ за чудесата, които се случват само ако си достатъчно смел, за да ги поискаш в живота си
Ден преди един от най-светлите християнски празници – Великден, ви предлагаме история за вярата. История за добрината и за стремежа към колективните успехи за сметка на егото и себеизтъкването. Това е един необикновен разказ за чудесата, които се случват само ако си достатъчно смел, за да ги поискаш в живота си. Наш пътеводител в тази своеобразна разходка през дебрите на духовността ще бъде отец Лазар.
Всички сме чували, че храмовете са дома на Бог, че във всяка икона, зад пламъка на всяка свещ и зад очертанията на всеки кръст можем да видим и да усетим божествената сила. Онази, която дава вяра на обезверените, която носи светлина на всички, дори и на хората, които за съжаление са привикнали с мрака.
"Хората много често търсят Бога, само когато имат нужда, а много малко, за съжаление, търсят Бога, когато той е изпълнил тяхната молба или ги е спасил или ги е изцерил. Затова ние като християни не бива да търсим Бога, когато имаме нужда, а напротив – нека го търсим и по хубави и по щастливи поводи", призовава той.
По думите му винаги човек е добре дошъл, не само в своите скърби, но най-вече е добре дошъл, когато трябва да се похвали с нещо, когато трябва да разкаже за някое чудо или за някоя радост не само в своето семейство, а и в дома, където е живял.
"Човекът е уникално същество, ние не бива да го съдим, разбира се, когато прекрачва храма, защото храмът е за всички, той не е за определен брой хора или за определено вероизповедание или определени социални слоеве. Храмът е дом на Бога, тоест той е дом за всички, а не за определени хора или определени жители на тази земя", споделя духовникът.
Той споделя, че чудеса винаги е имало и ще има, стига човек да отвори очите си, стига човек да отвори душата си, стига човек да отвори най-вече сърцето си, защото чудото е вътре в нас.
"Безброй са чудесата, които... чрез молитвата са идвали хора да получат изцеление и когато се върнат и кажат: „Ама отец Лазаре, Бог стори чудото” или пък „Вие помогнахте” за определено нещо, аз казвам: „Аз съм никой. Аз се радвам, че Бог е чул моята молитва, че Бог е отворил сърцето на този, който е доходил при него”, но това не е лична награда за свещеника, защото Бог е чул молитвата на свещеника, но това не означава, че свещеникът е чудотворец, а Бог е този, който е направил чудото и свещеникът винаги трябва да проявява смирение и да каже: „Не аз, а Бог”, смята той.
Отец Лазар казва, че има всякакви хора, с всякакви цели и за съжаление в повечето време хората искат да помогнат с някаква цел и тя да бъде показност. А в църквата не трябва да има показност, защото пак в свещеното писани е казано: „Което прави дясната ръка, да не знае лявата”. Тоест, когато правиш добро, не веднага да биеш барабана и да кажеш: „Eй, вижте ме колко съм добър, колко съм велик или колко неща съм направил в този живот”, защото пак човекът изпада в една гордост, в едно самолюбие или егоизъм, както Вие го наричате. Именно този егоизъм може да отдалечи този човек от Бога”, отбелязва той.
Целия разговор гледайте във видеото.
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.