Потопът отне живота на общо четирима души

Ден на национален траур в памет на четирите жертви на потопа по Южното Черноморие. Знамената на всички официални институции в страната са свалени наполовина. Скърби и Царево, където четвърти ден близки, приятели, и дори непознати оставят цветя пред ветеринарния кабинет на доктор Даниела Йорданова. Тя, майка ѝ- съдия Мария Москова, и един мъж бяха повлечени от високата вълна при опит да преминат мост в ниската част на града. От морето беше извадено тялото и на още един мъж.

Съдия Москова и доктор Йорданова са добре познати на местните хора в града. Екип на NOVA успя да се срещне със семейството им, което се надява те да бъдат запомнени като добри и усмихнати хора, останали професионалисти до последния си миг.

Правосъдният министър: Една от жертвите на потопа е председателят на Районния съд в Царево

Веселин Москов разбира, че братовчедка му и племенницата му вероятно са сред изчезналите в потопа. Но от интернет.

„Започнах веднага да звъня по телефоните. Бяха изключени. Няколко пъти звънях. Казах си – тръгвай. Седях и чаках горе на брега. Край нямаше до последния момент”, споделя със сълзи на очи Веселин Москов, братовчед на Мария Москова.

В опит да разбере къде са - Веселин обикаля от човек на човек. И от къща на къща.

„Питах хората, местните, дали са извадили някой, жив и здрав? Нещо! Никой нищо не казваше. Към обяд вече разбрах, че са намерили кака ми. Следобед намериха и Даниелка”, разказва мъжът.

КРАЙ НА ИЗДИРВАНЕТО: Четири жертви след потопа в Царево

И допълва: „До последно таях надежда, че са живи! Въпреки че морето беше кошмарно! Даже се чудех как тези момчета с катера успяват да търсят. Надеждата умира последна. Дори когато Даниелка не беше намерена се надявах. Надявах се на някакъв камък да е изхвърлена. Просто, да е жива”.

За съжаление - надеждите му изчезват. С информацията, че близките му са сред жертвите.
„За съжаление лицето и на кака ми и на Даниелка … ще ни останат в спомените. Точно така ще си ги запомня. Вечно усмихнати. Особено Даниела -  нейната усмивка никога не слизаше от лицето ѝ. Независимо какво ѝ е на душата. Кого да виня? Просто безсмислено”, посочи Веселин Москов.

Дали двете са се върнали, за да спасят кучетата, за които Даниела се е грижила във ветеринарния кабинет - Веселин не знае. Такива са свидетелските разкази.

„Тези въпроси завинаги ще останат. Какво и защо. Но няма да можем да си отговорим – никога”, споделя Веселин.  

Сега той се надява братовчедка му Мария да бъде запомнена като прям и добър човек. „Цял живот сме били брат и сестра. Кака ми беше такъв човек, за който нямаше невъзможни неща, стига да го пожелае. Да си намери целта. Винаги сама. Откъде толкова сили имаше, не знам”.

И двете - майка и дъщеря - били амбициозни. Веселин казва, че в работата си са постигнали толкова, колкото други не могат за цял живот. „Точно така ще ги запомня. Вечно усмихнати, особено Даниела, нейната усмивка никога не слизаше от лицето ѝ. Независимо какво ѝ е на душата". 

„Изключително съжалявам за тази трагична случка и ранната смърт на колежката. Запознах се с нея през 2014 година като председател на Районния съд в Малко Търново. Имам изключително добри впечатления от Мария Москова. Това беше една амбициозна, усмихната жена. Имаше много сили в нея и желание в нея да работи”. Това разказа съдията от Софийския апелативен съд Галя Георгиева, която е познавала покойната съдия Москова.

Повече по темата гледайте във видеото. 

ВСИЧКО ЗА НАВОДНЕНИЯТА ПО ЮЖНОТО ЧЕРНОМОРИЕ ЧЕТЕТЕ ТУК