Какви диви животни може да срещнем?

В най-девствената част на Родопите, под бялата алпийска шапка на връх Баташки снежник, гъстите гори са съхранили приказен свят с уникална за страната мозайка от диви животни.
На 1500 метра надморско равнище студът е сковал всичко наоколо. Една по една в мъглата се показват любопитни муцуни. Десетки сърни изпълват поляната в приказен танц в оглушителната планинска тишина.

За да разберем тайната на тази вълшебна идилия, поемаме към сърцето на Родопите с хората, които са я съхранили и продължават да я пазят от недоброжелатели. Пламен Джиханов от ловното стопанство „Борово” ни води към местността „Балабанлии”, където дивечовъдите се грижат сърните и елените да имат достатъчно храна в студените зимни дни.

Животните като че ли следват някаква йерархия. Първо се показват сърните. След това излизат младите елени, наречени „шилари” заради специфичната форма на рогата – без разклонения, наподобяващи шило. Накрая е ред на най-големите – величествени благородни елени.

Малцина получават шанс да видят дивия свят толкова отблизо. Крехкият баланс тук се поддържа със строго ограничено човешко присъствие.

„Това се прави с много труд. Искат се години, за да свикне дивото животно да го виждате през деня. Аз живея в гората. С дивеча ставам, с дивеча лягам”, сподели Сабайдин Амзов, началник на лова в ДЛС „Борово”.

„Дотам и обратно”: Легендата за Стобските пирамиди (ВИДЕО)

Благодарение на Сабайдин и хората му благородните елени в района са над 150, сърните – над 260, дивите кози – около 130. Грубото преброяване показва още поне 10 мечки, над 70 муфлона и 190 глухара.

Ловните стопанства от този тип постоянно се грижат за това биоразнообразие. Дивечовъдите изследват популацията, а ловните надзиратели пазят животните от бракониерски набези. Ловът е строго контролиран и подчинен на една единствена цел - да се поддържа правилния баланс между видовете.