Какво биха разказали стените на къщата

На Йордановден отбелязваме 176 години от рождението на един от бележитите българи - Христо Ботев. Отвъд историческите факти ще се запознаем с човешката страна на поета революционер. Той е бил любящ съпруг, баща, брат и син. Какво биха разказали стените на къщата на майка му и брат му? 

Здравей, Александър. На този празник защо едно голямо калоферско семейство и много други се преместват тук - на улица "Шипка", в София?

След Освобожденска България Ботйовият род се нанася в тази къща зад мен, построена през 1907 година. Тук живее майката на Христо Ботев, както и генерал Кирил Ботев с неговото семейство. Интересното за улица Шипка има къщи с много калоферски родове това е станало поради разпределението на районите в София. Може да разгледаме и вътре. След теб.

Архитектурата е с типичното за онова време по-високи тавани. Мебелите са Бидермайър. Можете да видите извитите крака на масата. Мебелите са автентични - те са немски и австрийски.

В този салон, в който се намираме, се е събирал истинския елит на София по онова време. Какво ли се е случвало се чудя, само ако можеха да говорят стените?

Ако можеха да говорят стените те можеха да ни кажат, че тук са се играли много партии шах, много табла, много карти, самият генерал Ботйов е бил толкова добър в шаха и е биел своите приятели генерали, офицери, че като ги е питал кога ще играем пак, те са му казвали, че ще се видят след доста време, тъй като едва са понасяли загубите. Между другото аз като бях малък също бях запален по шаха, но баща ми веднъж ми каза, че ако стана много добър няма да мога да си намеря приятели.

Традиционното мъжко хоро в Калофер: Градът се готви за ритуала

Най-известните личности, които са били тук са самият Иван Вазов, който е ходил по този паркет, който и в момента скърца, тъй като от създаването му не е сменян. Тук е бил Никола Обретенов, който е видял смъртта на войводата. Тук са били много дипломати, политици, хора от културния и военния елит на София.

Сега сме в коридора, а тук детайлите са запазени от самото запазване на къщата. Това например е венецианско огледало, което е тук от 1907 година. Много добре са запазени детайлите по него. Стените претърпяха реставрация и когато махнаха тапетите остана оригиналната мазилка.

Това нещо е много интересно, този лампион е направено от стъкло, донесено от Япония и е от началото. Нямам никаква идея как чак оттам е пристигнало тук. Както и тази мивка още работи, тече вода. Има много неща, които са в детайл, много неща, които напомнят за онова време и можем да го усетим. Получаваш ли едно усещане за онова време, разхождайки се между стените?

Имам усещане за еклектичност. Защото тук в тази част са вплетени новото и старото. И тук идва въпроса ми - кой се грижи за всичко това?

Аз и моето семейство. Баща ми влага най-много финанси, труд и време за да може такава къща със статут на паметник на културата, да може тази култура да се запази през времето. Наистина много трудно.

Откриха паметник на Кольо Фичето в София

Ние с теб сме колеги. Ти учиш журналистика, скоро ще завършиш. Пишеш и поезия. Но по някакъв начин фамилията тежи ли ти на теб. Очакванията?

Не. Очакванията от мен, от брат ми, баща ми и хората, които носим тази фамилия и тази кръв, която кипи и тече в нашите вени със сигурност е голяма отговорност, но не и тежест. Но никога не съм претендриал, че мога да бъда като него. Защото няма човек, който може да бъде като него - Христо Ботьов.

Бях много малък, може би в детската градина или може би първи клас. Тогава започнаха много въпроси. Кой е той, какво е направил, какво да правя аз? И това, което съм получавал като съвети от родителите ми и в последствие от брат ми, защото той е по-голям. И това, което ми казваха е да нося с гордост името си и това, че съм българин не ни прави по-малко хора от останалите европейци. Аз смятам, че България е велика, велика държава.

Някога сънувал ли си Ботев? Все пак ти живееш с него.

Да, като по-малък. Спомням си неговия образ с още някакви мъже, мислех, че са му другари, но това са били войводи и слизат от една лодка, целите в кръв, окаляни са и са мокри.

Корабът "Радецки" като малко дете ти си го представяш като лодка?

Да, защото не съм знаел мащабите.

Как изглеждат заветите на Ботев през нашата призма?

Как стоят заветите му днес? Може би леко позабравени от някои хора, но това, което той е предал на нас и е загинал, за да може да се наречем свободни, да живеем в демокрация. Смятам, че основното е любовта към родината. Любовта към семейството и това да не приемаме свободата за подарък. Защото на всеки му е много лесно просто да си вземе нещата, да напусне държавата и да каже там беше ужасно. Въпросът е, че ние можем да променим държавата и именно тези размити думи да ги съберем и да ги омастилим.

Потомци на Ботев и Левски: Днес политиците пренебрегват проблемите на хората

Но за Христо Ботев има ли нещо, отвъд фактите и това, което знаем за историята, към днешна дата какво изгаряш да разбереш?

Много ми е интересно дали е имал повече стихотворения. Имам чувството, че това, което виждаме днес като негово творчество не е цяло. Може да е намокрено, наводнено, изгорено, някъде, потънало във времето. Това остава като загадка за мен, но чувствам, че са били повече. Много пъти съм си мислил какво бих го попитал. Какво вижда днес? Това ли си е представял? За това ли е загинал?

И според теб какво ще ти отговори?

Не ми се иска да го казвам, но… Силно разочарован.
Това, което смятам. Че ни трябват хора като него, Левски и Раковски които са умрели за свободата и 176 години по-късно ще се родят такива хора, които ще ни отведат към победата.

Повече гледайте във видеото.