СЪВЕТИ ЗА ЕВРОТО: Банкер №1 на Хърватия обясни как страната му се е предпазила от спекула

Поредна политическа криза може да се окаже по-голяма спънка пред България за въвеждане на еврото, отколкото нивото на инфлацията. Това стана ясно от изказване на управителя на БНБ Димитър Радев на среща с хърватския му колега. Борис Вуйчич представи пред депутатите от Комисията по европейски въпроси мерките, които страната му е предприела при въвеждането на европейската валута.

5 000 евро глоба при злоупотреба с цените, черен списък на некоректни търговци и наблюдение на стоките в големите търговски вериги в реално време. Това са част от мерките, които са помогнали на Хърватия да въведе еврото без сътресения, стана ясно от думите на хърватския банкер номер 1.

Вуйчич отчете, че и там е имало евроскептици, но пък те намаляват, след като преминават към еврото заради плюсовете от единната валута. И даде пример за значително свиване на лихвите по ипотеките. Ако в държавите извън еврозоната като Унгария, Полша и Чехия процентът е от 6 до 12 на сто, то в Хърватия последните данни показват, че лихвените нива падат до 3,9%.

Заради еврото: Депутатите изслушват управителя на Хърватската народна банка

Впечатление направи обаче това, че на заседанието не дойдоха представители от „Възраждане” и БСП. И двете партии са сред противниците на еврото.

Етикетите с две цени и стриктният контрол помагат да не се стига до спекулации, коментира Вуйчич. В началото на 2023 г. обаче на хърватското правителство му се е наложило да налага крути мерки.

„Тогава вие сте говорили за черни списъци на търговци или пък замразяване на цени, като и двете сякаш не приличат на много пазарни мерки. Конкретния въпрос – съветът към нашето правителство”, поиска Филип Станев, депутат от ИТН и зам.-председател на ПГ на ИТН.

„В нашата централна банка можехме да следим в реално време цените на големите търговски вериги. За малките обекти това не може да стане. Те бяха тези, които вдигнаха цени. Въведохме, обаче сериозни глоби - 5 000 евро, което за малък фризьорски салон си е голяма сума”, заяви Вуйчич.

Според управителя на Българската народна банка политическата нестабилност у нас е оказала влияние ние днес да не сме в еврозоната. „Влязохме в един непродуктивен политически цикъл след 2020 година. Значението на политическия фактор е важно да бъде подчертано и днес”, заяви Димитър Радев.

„В момента следим инфлацията, която при нас пада по-бързо, отколкото в еврозоната, и се надяваме през 2025-та да сме 21 страна членка на еврозоната”, заяви финансовият министър Асен Василев.

Анализът на Загреб показва, че и при тях, и при останалите 19 държави, въвеждали еврото, ефектът от самата смяна върху инфлацията е не повече от половин процент. Възприятията на хората обаче са различни. Тези в Германия, например, казват – бирата е двойно по-скъпа.

„И в Хърватия бирата е двойно по-скъпа, отколкото през 2000 година. Но това няма нищо общо с еврото. Хората не мислят в статистически данни, те помнят едни цени отпреди време - не следят статистика”, коментира Вуйчич.

До седмици страната ни започва да сече пробно евромонети.