Четвъртокласниците се явяват на Национално външно оценяване

Четвъртокласниците се явяват на Национално външно оценяване по български език и литература и математика в понеделник и вторник. Изпитите ще се проведат в над 1700 училища.

Днес на Националното външно оценяване се явиха около 55 хиляди ученици. Те разполагаха с един час, за да покажат наученото по български език и литература. А децата със специални образователни потребности – с 90 мин.

Изпитният вариант е еднакъв за всички. Той се състоеше от 21 задачи, разпределени в три части – диктовка, четене с разбиране и творческа задача, върху която децата е трябвало да формулират кратък текст. Коя част е затруднила най-много децата ще стане ясно до 7 юни, когато ще бъдат обявени резултатите от т. нар. „малки матури”.

За четвъртокласника Борис Белчев „малките матури” днес са били малко изпитание. Минути след като е предал изпитния си лист, е спокоен, че е успял да се справи с всички въпроси. „Всичко беше лесно. Цяла година се готвих за матурата. Аз се подготвях и вкъщи, и в училище. И ми беше лесно”, каза той.

„Голяма част от тях са предварително подготвени, че един час трябва да мислят старателно. Принципно някои от тях сутринта ми се видяха малко стресирани. Техниката сработи веднага, не се налагаше извънредно да реагира комисията”, заяви директорът на 4. ОУ  „Проф. Джон Атанасов" в София Таня Груева.

Променят формата на матурите за седмокласниците и НВО след 4 и 10 клас

Уверени в знанията на децата бяха и родителите, за които обаче оценяването в 4 клас е по-скоро излишно напрежение. „Не виждам причина да ги оценяват през три години, при условие, че не се взимат оценките от тези матури - какъв е смисълът от тях? Пишат им срочни оценки, изпитват ги, правят контролни. Много са начесто тези неща”, посочи бащата на четвъртокласника Любомир Тодоров. 

Целта на Външното оценяване е да покаже в каква степен децата са овладели правописа и четенето с разбиране, припомнят от Просветното министерство. "Трябваше да се справят с една диктовка, с 51 думи, представки, гласни, двойно „н”. Все неща, които са важни за езиковата култура. Второто е четене на текст - да се види до колко разбират смисъла на текста”, обясни директорът на Дирекция "Съдържание на предучилищно и училищно образование" в МОН Евгения Костадинова.

Децата е трябвало да проявят творчество, отговаряйки на въпроса: „Ако Земята можеше са говори, какво би ни помолила?” „Мисля, че по традиция диктовката им е най-трудна, защото са свикнали с гласа на учителката си. Темпото е по-различно може би. Тренирали сме и със записи, и със стари диктовки”, подчертава Груева.