Това показва ново проучване на Кипърския институт
89% от търсенето на енергия в страните от Източното Средиземноморие и Близкия изток до 2050 г. може да бъде посрещнато от мащабни възобновяеми енергийни източници, показва ново проучване на Кипърския институт. За научните му изследвания, свързани с климатичната криза, институтът бе отличен с наградата на Парламентарната асамблея на Средиземноморието за 2024 г., предава БНР.
Слънчевата и вятърната енергия в Източното Средиземноморие и Близкия изток имат огромен потенциал, заради който 7 страни от региона могат да станат нетни износители на енергия до 2050 г. Прогнозата е от проучването, проведено от Центъра за върхови постижения за изследване на климата и атмосферата (CARE-C) на Кипърския институт. Египет ще се превърне в „суперсила, произвеждаща енергия“ и в център на възобновяемите източници в региона. Гърция, Оман и Йемен имат най-голям потенциал за експлоатация на офшорни вятърни електроцентрали, а Кипър ще се нуждае от капацитет за съхранение на слънчевата енергия, се казва още в доклада.
Парламентарната асамблея на Средиземноморието е международна организация, обединяваща парламентите на 34 страни от евро-средиземноморския регион и Персийския залив.
Президентът на организацията проф. Ставрос Малас съобщава, че на международна конференция през септември в Кипър (в град Ларнака) ще бъдат обсъдени следващите стъпки по Регионалния план за действие за справяне с въздействието на климатичната криза в Източното Средиземноморие и Близкия изток.
Планът бе разработен под научното ръководство на института съвместно с изследователи от други страни в рамките на Инициативата на Кипър за климата. На срещата на върха COP27 през 2022 г. 10 държави от региона приеха обща декларация за действия по него.
Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase