Снимка: БТА
Звездата претърпява т.нар. „спагетиране“ - разтяга се вертикално и се компресира хоризонтално, докато пада
Австралийски учени са направили пробив в разбирането за това как звездите биват разкъсани и погълнати от черни дупки чрез иновативни симулации, предаде Синхуа.
В ново проучване екип от университета „Монаш“ е уловил съдбата на звезди, които се движат твърде близо до свръхмасивни черни дупки. Учените симулират процеса, известен като приливно смущение, в продължение на една година.
Сондата "Джус" извърши историческо близко прелитане край Луната и Земята (ВИДЕО+СНИМКИ)
Даниел Прайс, ръководител на изследователския екип, каза, че това е първата самостоятелна симулация на унищожаване на звезда от свръхмасивна черна дупка. „Нашите симулации дават нова перспектива за последните моменти на звездите в близост до свръхмасивни черни дупки“, каза той.
A tidal disruption event (TDE) occurs when a star gets too close to a supermassive black hole and gets torn apart. The intense gravitational forces from the black hole cause severe tidal effects on the star, stretching it apart until it’s eventually consumed. This creates a… pic.twitter.com/NroFuZebjU
— FarLife (@FarLife1) August 13, 2024
Явлението се нарича „събитие на приливно разрушаване“ (Tidal disruption event - TDE). Това се случва, когато звезда премине близо до свръхмасивна черна дупка в центъра на галактика и бъде разкъсана от нейната приливна сила. Звездата претърпява т.нар. „спагетиране“, което означава, че се разтяга вертикално и се компресира хоризонтално, докато пада към черната дупка. Когато е в този процес, тънки нишки от звездна материя се устремяват към черната дупка и възникват ярки изригвания.
Колко време продължава пътуването до Луната
Новата симулация обяснява как остатъците от звездната материя, получени от TDE, образуват балон около черната дупка. В него се преработва енергия и се създават светлинни криви, които ефективно поглъщат материя. Рентгеновите лъчи, които черната дупка отделя, се поглъщат от балона и се излъчват отново като оптична светлина.
Теорията на TDE е разработена през 70-те и 80-те години на миналия век, но много аспекти на процеса остават неизвестни.
Информирайте се преди всички - последвайте ни в Google News Showcase
