С нея разговаря Десислава Банова-Плевнелиева

В рубриката „Тук и сега” Десислава Банова-Плевнелиева ни пренася в далечна Монголия, за да разберем повече за тази необятна страна и за културата ѝ. Нейно Превъзходителство Сайнаа Лхагвасурен покани журналистката на NOVA на гости в гер-традиционно преносимо монголско жилище, а след това посланикът на Монголия и колегата ни се качиха на кон. 

С Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа разговаря Десислава Банова-Плевнелиева:

- Ваше Превъзходителство, благодаря Ви за гостоприемството и за възможността да разговаряме. Посрещате ни в традиционен за монголците гер. Знам, че има свещени орнаменти в гера, изпълнени със символика. Бихте ли ни разказали повече и благодаря за традиционното монголско облекло!

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Бих искала да започна, като Ви предложа традиционни монголски сладки, символизиращи чистото сърце на монголците, защото са направени от мляко от крава, як или овца. Така посрещаме гостите си. Това е традиционен дом, наречен гер. Традиционно е чат от номадската цивилизация на Монголия. През 2024 г., миналата година, монголската номадска цивилизация беше регистрирана в списъка на нематериалното културно наследство на UNESCO. С гордост мога да споделя с Вас как например тук, цялото семейство пребивава – децата с родителите. Обикновено наричаме това свещено място, където семействата пазят своите богатства – снимки с албуми или друго – и тук имаме страната на жената, в близост до кухнята, от другата страна е мястото на мъжа или госта. Лесно се мести, като се впряга як обикновено. Това е една от най-важните части – прозорецът, който е отворен. Чрез слънчевата светлина виждаме и определяме времето. Тази година особено е важно да Ви посрещна тук, в гера, защото искам, като посланик на Монголия в България, да представя монголското културно наследство и се радвам, че мога да Ви го разкажа.

- Според някои теории, прaбългарите са дошли от Монголия. Намирате ли прилики между народите ни?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Много интересен въпрос. Когато пристигнах през ноември 2021 г. бях много изненадана, почти всички българи, с които се срещах, ми разказаха за възможността да имаме тази прекрасна връзка между народите ни и вярвам, че е истина. Вижте например този монголски гер, бях в Плиска и в музея там има същата структура на дом, на гер. Така че предполагам това е пример за връзка. Освен това има и много думи. Когато отидох в Бургас за първи път бях много изненадана, защото Бургас на монголски означава храсти. Разпитвах местните дали смятат, че има нещо общо с храсти, като те казаха, че понеже е на Черно море е имало много дървета и храсти, така че и в този смисъл може да сме свързани.

- Вече сме в красивото Ви посолство, благодаря! Монголия като туристическа дестинация не е толкова позната на българите. Какво бихте казали на българските туристи, за да ги насърчите да посетят страната Ви?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Много се радвам да споделя с Вас новината, че от 2023 г. монголското правителство реши да премахне туристическите визи за гражданите на над 34 държави, сред които е България. Надявам се, че българските туристи ще се възползват от възможността да видят красотата на страната ми, защото на изток имаме просторни степи, из които може да се разхождате в продължение на часове, без да срещнете човек или животно. На юг имаме златната Гоби, където можете да видите прекрасни пясъчни дюни и да пояздите камила. На запад имаме високи планини, до 5 000 метра високи, една от важните дестинации за алпинисти или туристи-приключенци. На север имаме Хьовсгьол, още едно от богатствата сред туристическите ни дестинации. Както виждате, в Монголия може да се намерят всички възможни пейзажи. В Монголия имаме четири сезона и сега насърчаваме не само летния туристически сезон, много популярен като време, но и новата линия зимен туризъм. Предвид климатичните изменения, Монголия вече не е толкова студена, колкото е била преди да речем 50 години. Сега, температурите спадат до около -20, -25 градуса, което е доста поносимо, защото монголският климат е много сух и не се усеща толкова студено. Искрено се надявам все повече българи да посетят Монголия.

- Звучи много интересно, задължително ще посетя страната Ви! Как оценявате българо-монголските отношения и какво бихте искали да постигнете още в тази посока?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Тази година отбелязваме 75-годишнина от установяването на дипломатически отношения между Монголия и България. Имаме много топли, традиционно близки отношения и сътрудничество в различни сфери, една от които е, разбира се, образованието. Над 500 монголски студенти са се възползвали от учение в България и продължават да идват. В момента имаме близо 25 студенти в София, Стара Загора, Пловдив и Благоевград. Те споделят, че образователната система тук е толкова добра и учащите тук развиват познанията си. Тази година се надяваме да можем да подпишем редица документи на междуправителствено ниво, които ще са от особено значение за задълбочаване на икономическите и търговските ни отношения, един от които е за международен превоз на пътници и стоки по земя, както и с въздушни връзки. Една монголска компания изрази интерес за организиране на чартърни полети до България. Като се прибера в Монголия и се срещна с представители на монголските власти, винаги рекламирам България като един от центровете на Балканите, откъдето може да се стигне до други дестинации в региона. Искрено се надявам, че тези линии ще се случат много скоро. Още една от областите, които с радост мога да откроя, са академиите на науките на Монголия и България. Те ще подновят меморандума за разбирателство, което ще доведе до продължаване на добрите ни традиции на работа в научната сфера. Много други области – насърчаване на малките и средните предприятия. Надявам се, че тази година ще успеем да организираме обмен и на бизнес групи, защото както отбелязахте, Монголия не е толкова известна на България, но и ние искаме да научим повече за възможностите в България. Радвам се да споделя, че миналата година постигнахме съществен напредък с българското държавно предприятие „Ел Би Булгарикум“, което подписа споразумение за сътрудничество с монголска компания за млечни продукти. С това Монголия стана втората азиатска страна, която ще произвежда българско кисело мляко. Това са постижения, които искаме да продължим. Но трябва да подчертая колко важен е и културният обмен, защото много монголски певци, балетисти и оперни певци са били обучени в България и се надявам, че тази традиция за културния обмен ще бъде възобновена.

- Неотдавна Монголия мина към двойна писменост. Каква е причината?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: В историята на Монголия сме имали много писмености, но до 50-те години на миналия век използвахме старомонголската писменост – уйгуржин, която се изписва вертикално от горе надолу. През 50-те години преминахме към кирилица, което е една от сферите, в които Монголия и България имат много силна връзка. В Монголия имаме много топли чувства към кирилицата. По време на посещението на президента на България Росен Плевнелиев през 2015 г. открихме паметника на кирилицата, много известен паметник в Монголия. Но от 90-те години, когато започва демократичният преход в Монголия, започнахме да се насочваме към възобновяване на традицията да се използва старомонголската писменост. Моите акредитивни писма като посланик на Монголия, които връчих на президента Румен Радев, например са написани на старомонголски. От тази година официалната ни кореспонденция ще използва и кирилица, и традиционен монголски, защото е много трудно директно да се премине към старото писмо заради разликите в произношението и модерния език. Ще го правим поетапно, въвеждайки обучение в гимназиите и университетите, в администрацията, като публикациите ще се извършват и на двете писмености.

- Споменахте, че сте в България от ноември 2021 г. Как се чувствате в страната ни, какви са впечатленията Ви от България?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Поласкана съм, че мога да служа като посланик на Монголия в България, защото виждам преди всичко изключителната гостоприемност на българите – сърцата им са толкова мили, щедри и дружелюбни. Също така сътрудничеството и отношенията ни на всички нива – държавни институции, гражданско общество, медии, частен сектор – водят до конкретни и осезаеми резултати, винаги са продуктивни. Но най-много ми харесва да уча за България, като пътувам. Всеки град, който съм посетила, е различен, с уникални черти, история, традиции. Но нещото, което не се променя, е прекрасното сърце на българите.

-  Преди да станете началник на кабинета и старши съветник на заместник министър-председателя на Монголия сте работили като водещ на телевизионно токшоу. Бихте ли ни разказали повече за опита Ви пред камера?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Споделяме същата страст да общуваме с хората, да учим от тях. Тези пет години, в които работих като водеща на предаване, ме вдъхновиха с красиви истории, с изключителните знания на гостите, защото всеки гост има задълбочени познания по дадени теми. Помогна, като разкри пред мен света. Да мога да служа като мост между тези велики хора и зрителите за мен е почтена работа, която имах привилегията да върша. И отново, бих искала да Ви благодаря за поканата във Вашето предаване, защото съм гледала редица интервюта и бях впечатлена от това колко чудесно представяте гостите си.

- Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство, за мен е чест и удоволствие! Сега нямам търпение да отидем заедно до конната база в Ихтиман, защото знам, че имате прекрасно хоби – ездата! Какво Ви дава връзката с това интелигентно животно?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Понеже съм монголка, а в Монголия имаме стара традиция да имаме коне в семейството, това е част от номадската ни цивилизация. Всеки боец, както и всяка жена в антични времена са имали кон, за да се придвижват и разбира се, за да отиват на битка, както знаете, от историята на Чингис хан и децата му. Дава ми усещане за спокойствие, действа отпускащо.

- Нямам търпение да ме научите как се язди кон! Вие ще ми предадете първия урок по езда.

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Да, но разчитам на подкрепата от моята треньорка Калояна, която е с мен от първия ден – благодаря ти! И отново, всичко се свежда до връзката с коня. Може да му поговорите шепнешком, за да създадете връзката. Да попитате за името например, защото яздя Моли доста често.

- Ваше Превъзходителство, откога яздите?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: В Монголия децата започват да се учат от 3-4 годишна възраст, но понеже съм градско момиче се научих да яздя на 11-12 години. Но много се радвам, че съм в България, защото Посолството ни има чудесен традиционен проект, съвместно с Община Своге, на Тодоровден организираме конно състезание. Посолството ни спонсорира голямата награда, а цялата общност в Своге се събира. От миналата година и други посланици в София започнаха да се присъединяват към нас, за да се насладят на тази великолепна българска традиция на отдаване на почит към конете, да се усещат страстта, силата и свободата с кушиите.

- Чудесна инициатива! Ваше Превъзходителство, кое е най-голямото чудо в живота Ви?

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа:  Че съм се родила монголка! Че съм отгледана от родителите ми, от семейството ми, че имам подкрепата на приятелите и колегите ми, както и че съм сбъднала мечтата си да стана дипломат, да помагам и да служа в интерес на страната ми.

- Много Ви благодаря, за мен беше чест и удоволствие, а и благодаря за първия ми урок по езда!

Н.Пр. Лхагвасурен Саянаа: Благодаря Ви, че се присъединихте към мен! Както виждате, конете тук са много красиви, много дисциплинирани и умни животни, които поддържат своите ездачи. Благодаря Ви за възможността да разкажа за хобито си. Благодаря, Десислава, за разговора ни, благодаря ти, Калояна! Пожелавам на Вас, на семействата Ви и на всички зрители всичко най-добро, нека всички бъдем здрави, щастливи и успешни!