Двамата дадоха ексклузивно интервю за Марина Цекова

Ексклузивно пред NOVA говорят външният министър на Великобритания Дейвид Лами и носителят на БАФТА Бари Киогън в интервю за детството, което никой не заслужава, какво е да израснеш в бедност и да покориш света.

Бари Киогън е един от най-популярните актьори в света. Славата му обаче е всичко друго, но не и предопределена. Животът му започва наопаки. Израснал е в семейство на зависими от хероин, рано губи баща си, а когато е на 12 и майка му си отива след свръхдоза. Детството му преминава през домовете на 13 приемни семейства, докато отново заживява с баба си. Новият му живот обаче тепърва предстои. Започва да играе. И талантът го води до филми на Йоргос Лантимос, Кристофър Нолан и Мартин Макдона. Играе в сериалите „Чернобил” и „Пийки Блайндърс”, филмите „Солтбърн” и „Дюнкерк”, а ролята му във филма „Баншите от Инишерин“ му носи БАФТА и номинация за „Оскар” и „Златен глобус”.

„Това е за децата, които мечтаят да постигнат нещо от района, от който аз идвам. Това е за вас!”, заяви Бари Киогън при спечелването на БАФТА.

Мисията за децата среща Бари Киогън с британския външен министър Дейвид Лами. Изоставен от баща си, майка му отглежда сама него и четиримата му братя и сестри. Бедността и расизмът са част от детството му. Работил е като охрана и във верига за бързо хранене. Майка му вярва в образованието на децата си, макар да е напуснала училище на 14. Мисията ѝ успява. Той се превръща в един от първите чернокожи британци, които учат в „Харвард”. Вече 25 години е в британската политиката, а от юли е на поста външен министър. Има двама синове и осиновена дъщеря.

Здравейте, радвам се, че сте тук. Господин Лами, за първи път посещавате България, каква е била представата Ви за страната ни до момента?

Дейвид Лами: Много се радвам, че съм тук, в България, като външен министър на Великобритания и че това е първото ми посещение, в първите дни на новото правителство, и то по тема, близко до сърцето ми. България е постигнала огромна трансформация в системата за детските грижи през последните 20 години. Вие сложихте край на познатите преди 25 години домове с 38 хиляди младежи в тях. Децата бяха преместени към система за приемна и роднинска грижа, към любящ дом. Темата ми е присърце, защото имам осиновено дете. Осиновяването е част от живота ми, майка ми е била осиновена, бабата на съпругата ми е била осиновена, така че сме много загрижени за това и много се радвам, че мога да съм тук с Бари, който разказва за своя произход, за своята история, и че можем да използваме нашето застъпничество, за да помогнем на други държави по света, които искат да направят промени като тези, които виждаме в България. Затова сме тук.

Бари, това не е първият Ви път тук. Участвали сте в български филм през 2017 г. Какво си спомняте от тогава?

Бари Киогън: Прекрасна храна, прекрасни хора, много гостоприемни, както е и днес. Много се радвам, че мога да се върна тук, особено с кампанията и с Дейвид. Тези моменти са много значими за мен. Когато слушах някои от историите на децата и семействата днес, сърцето ми се къса, но се чувствам мотивиран да продължа да действам, да показвам на хората резултата от приемната грижа, как приемните родители повлияват на децата, как са повлияли на мен. А и да покажа на децата, че въпреки тази стигма около детето от приемна грижа, можеш да успееш, стига да имаш тази обич и подкрепа.

Хората Ви познават в професионалния ви живот, но да погледнем в личния ви свят. Ако трябваше да опишете детството си в едно изречение, какво би било то?

Дейвид Лами:  Отраснах в суров квартал, нямахме много пари, в „Тотнъм”, който представлявам, в Лондон. Баща ми ни напусна, като бях на 12, никога повече не съм го виждал. Това изоставяне, което младите може да изпитат, в тежката обстановка, стигмата, която е свързана с това, са неща, с които съм запознат до болка.

Бари Киогън: Да, както каза Дейвид, моите обстоятелствата са сходни. Отраснал съм на сурово място. Родителите ми бяха болни, страдаха от наркомания и починаха. Трудно е за всяко дете. Да преминеш през различни чужди домове също е тежко. Но с брат ми бяхме благословени в определен смисъл, защото имахме много добри приемни родители. Баба ми ме прибра, така че беше много важен фактор, но за изоставените деца това не е възможно.

Живели сте в 13 приемни семейства. Как се отрази това на човека, който сте днес?

Бари Киогън: Просто се борех да се докажа - не знам дали на себе си или на всяко друго дете, отглеждано в приемна грижа. Не че някой някога ми е казвал директно, че нищо няма да постигна, но определено носих някакво бреме. Нямаш кой да ме подкрепя, нямах родители, нямах семейство – обикаляш от дом на дом, не познаваш хората. А като дете искаш да протегнеш ръце, за да те успокоят, да те обгрижат. Мисля, че тази мотивация идва отвътре, но не всяко дете я има. Но искам да подчертая значимостта на приемните родители. За тях също е много трудно да гледат как децата тръгват по собствен път и трябва да ги пуснат. Страшно много им се възхищавам.

Кога започнахте да мечтаете да станете това, което сте сега? Осмелявали ли сте се да си го помислите?

Бари Киогън: Винаги съм бил любопитен, ако щете, вървял съм срещу общоприетото. Когато видях обява за кастинг на прозореца на местния клуб по бокс, мисълта, че „Не, не можеш да се справиш“, ме окуражи. Но както казах, много други деца може и да не се почувстват така. Това стана благодарение на обичта, която получих от баба, на тази подкрепа.

Вие, г-н Лами, решавате да осиновите момиче. Защо?

Дейвид Лами: И двамата със съпругата ми имаме истории за осиновяване в семействата ни. Знаехме, че за съжаление във Великобритания все още има много млади хора, които не намират любящ дом. Почувствахме, че имаме ресурсите да постигнем промяна. Но не искам да придавам на решението ни усещане за щедрост – на мен самия дъщеря ми ми е дала толкова много, колкото аз на нея. И то не само аз и съпругата ми, а и двамата ми по-големи сина. Затова толкова се радвам, че можем да сме заедно с Бари, да използваме застъпничеството ни, ресурсите във Великобритания, а и тук, с опита на България, да постигнем промяна в световен мащаб. Започнахме глобална харта - държави като Молдова, като Филипините, Парагвай, Руанда и още много, се присъединиха към нас, защото осъзнават, че искат да постигнат промяна. Както ми каза Бари, ако можем да променим живота дори само на едно дете, ще постигнем значима промяна. Усещам, че в България са подобрени животите на хиляди деца. Така че смятам, че можем да постигнем съществена реформа в световен мащаб, ако сме решителни.

Имате ли обяснение не от политическа, а от гледната точка на баща, защо все още има толкова много нежелани деца по света?

Дейвид Лами: Знаете, че има много хора в недоимък, в лишения, изоставени, стигматизирани хора, хора от малцинствата, които нямат много силен глас. Е, децата от тези общности нямат никакъв глас. Ако си дете с увреждания, загубил си родителите си или те страдат от наркомания, нямаш никакъв глас. За съжаление все още в обществото тези деца са невидими. Толкова съм горд как Бари използва своя глас в името на тези уви милиони деца, които са безгласни. Затова такива кампании са много важни.

Баща Ви ви напуска, когато сте били на 12? А Вие губите майка си, като сте били на 12. Някога задавали ли сте си въпроса „Защо на мен?“

Дейвид Лами: Разбира се, че съм се питал защо се е случило на мен, защо баща ми ме изостави, като бях на 12. Баща ми имаше тежък проблем с алкохола, беше алкохолик. Но знам, че баща ми ме обичаше. Знам го. Не си задавам въпроси „Защо“, защото в даден смисъл имам толкова голям късмет, че стоя тук като външен министър на Великобритания. Въпросът е какво мога да направя, за да постигна промяна. Това е най-важният въпрос.

Бари Киогън: Да, и за мен въпросът не е защо аз, а какво мога да променя. Станалото – станало, минало е. Но ако мога да постигна промяна, това е по-значимото.

Време е за няколко политически въпроса. Знаете, петима българи са замесени в шпионски скандал във Великобритания. Мислите ли, че случилото се нарушава доверието между нашите две страни, още повече заради подозренията, че в схемата има замесени български политици?

Дейвид Лами: Не мога да коментирам точно този случай, защото би било неуместно. Но бих казал, че Обединеното Кралство и България имат изключително силна връзка. Затова съм и тук в първия ден на новото правителство. Винаги сме работили в близко сътрудничество, все пак в Европа има война, работим активно и по въпроси като нелегалната миграция. Точно за това ще говоря и с министъра на външните работи. С вашата страна не бихме могли да бъдем по-близки и това ще продължи.

Говорейки за нелегална миграция, английските власти работят ли още с българските служби за спиране на лодки и двигатели през Капитан Андреево, които бяха използвани от нелегални мигранти за преминаване на Ламанша?

Дейвид Лами: Много съм благодарен на българските гранични власти, органите на реда, с които си сътрудничим, за разбиване на престъпните групи, занимаващи се с трафик на хора и деца през границите тук, в Европа. Постигаме съществена промяна. България го прави. Много съм благодарен за подкрепата през последните години и стремежа да направим и още през идните години.

И последен въпрос към двамата – бих искала да се върнем към това, с което започнахме. Попитах ви за Вашето детство, но какво детство вие бихте пожелали на собствените си деца и на децата навсякъде?

Дейвид Лами: Всеки родител иска всичко възможно за децата си, иска да постигнат всичко, на което са способни, и иска да им даде обич и подкрепа като основа, с която да го постигнат. За съжаление още живеем в свят, в който твърде много млади хора нямат тази възможност. Затова сме тук, в България.

Бари Киогън: Искам детето ми да не преминава през нищо от това, през което аз съм преминал, и знам, че няма. Искам да му осигуря възможността да се учи, да прави грешки, да се чувства свободно, комфортно, в безопасност. Да му постеля мека опора, да го защитя, да му позволя да живее в безопасен и мирен свят.

Много Ви благодаря.

Дейвид Лами и Бари Киогън: И ние благодарим.