Пречупваме събитията днес през призмата на историята

В понеделник Еманюел Макрон ще се срещне с Доналд Тръмп във Вашингтон. Френският президент започна истинска дипломатическа офанзива след рязката промяна в политиката на новата американска администрация. По този начин Макрон ще се стреми да избегне изолирането на Европейския съюз от вземането на решенията свързани с края на войната в Украйна. Не за първи път Франция и Съединените щати заемат противоположни позиции преследвайки националните си интереси. Затова пречупваме събитията днес през призмата на историята. Заедно с Тони Николов ще се връщаме 60 години назад в епохата на създателя на Петата република Шарл де Гол.

Николов смята, че Европа трябва да се емаципира и се налага това да се случи по-бързо, тъй като има забавяне. „Европа се нуждае спешно от лидерство. Трудно се взимат колективни решения. На Макрон му се налага да влезе в тази роля”, каза още той.

„В днешната ситуация Европа се оказва между два воденични камъка – Русия и САЩ”, смята Николов. Той смята, че „може би имаме три години, докато Путин пренарежда силите си”.

Противопоставянето на Франция и Съединените щати започва още през 1959 година, когато Де Гол произнася знаменитата си реч „Европа от Атлантика до Урал“. Френският президент развива идеята си съюзът на европейските държави да бъде алтернатива на НАТО. За да се разграничи от Съединените щати, Де Гол предприема изненадващ ход - поставя началото на европейското обединение през помирението с най-големия му враг във военната му кариера - Германия. През 1963 година, 18 години след края на втората световна война Франция и Германия, ръководена от Конрад Аденауер подписват Елисейския договор. Първият канцлер на федералната република успява да присъедини Германия в НАТО още през 1955 година.

„Елисейските споразумения са нещо много важно. Те не са знак от миналото. Сега пак се връщаме към това”, каза Николов. Той е на мнение, че всеки френски президент се съпоставя с Шарл де Гол.

80 години от „Кървавият четвъртък”: Разговор с проф. Евелина Келбечева

Де Гол обаче не спира дотук, през 1966 предприема официална визита в Съветския съюз, която продължава нечуваните до този момент 11 дни. Подписани са редица договори, а Франция и Съветския съюз в съвместно изявление осъждат войната чуждестранната военна навеса във Виетнам, която е бивша френска колония.

1965 започва истинският разрив в отношенията между Франция и Съединените щати. През февруари Де Гол отказва да използва долара като единна парична единица при международните сделки. Френският президент изтегля бойния флот от общото командване в Атлантика. Кулминацията настъпва през 1966 година когато Франция напуска НАТО. Кабинетът на Жорж Помпиду обявява евакуацията на 29 бази, в които служат общо 33 000 души. Централата на НАТО, която до този момент се намира в Париж се премества в Брюксел.

При посещението си в Монреал, център на франкофонската провинция Квебек в Канада, Де Гол изрича към събралото се множество думите: „Да живее свободен Квебек“. Тази реплика се приема като призив към сепаратизъм. Тогавашният министър на правосъдието на Канада Пиер Трюдо задава през медиите въпроса как би реагирал френски президент, ако някой обяви „Бретан на бретонците“. Любопитното е, че Пиер Трюдо е баща на настоящият премиер Джъстин Трюдо, който беше сред първите поканени от Еманюел Макрон, с когото да обсъдят новата ситуация след конференцията по сигурността в Мюнхен.

Николов смята, че Канада и Европа могат да бъдат съюзници, а страната е важен партньор за континента. „Световният политически гамбит се пренарежда пред очите ни”, каза още той.

Европа посреща третата годишнина от началото на руската инвазия в суверенна Украйна. Изходът от тази война всъщност е причината за обтягането на отношенията между европейските лидери и новата администрация на президента Доналд Тръмп. Подобна е била и ситуацията в в средата на 60-те, когато Франция се противопоставя на Съединените щати по отношение на войната във Виетнам.

Целия разговор с Тони Николов гледайте във видеото.