Представиха книга със спомени за Желю Желев в Софийския университет

Книгата „Каузата на нашия президент“, публикувана по повод 90 години от рождението на първия демократично избран президент на България Желю Желев (1935-2015), бе представена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Томът включва спомени на съвременници, съратници и приятели на Желев. „За него казват, че притежава „мощна духовна енергия“, че е „истински дисидент“, „смел и упорит“, излъчващ „воля, доброта и тъга“. Отличително негово качество е дълбоката мисъл и умението да говори ясно, убедително и завладяващо. В години на яростно противопоставяне Желев наложи култура на политическия диалог и не се поддаде на провокации“, посочват издателите от „Изток запад“.

По думите им благодарение на президента Желю Желев се е осъществил мирен преход към демокрация. „Голям е приносът му за нова външна политика на България и завръщането ни в свободния свят. Паметна е снимката му с президентите дисиденти Лех Валенса и Вацлав Хавел. Многото други снимки също обогатяват книгата“, допълват от „Изток запад“. 

Съставител на „Каузата на нашия президент“ е Валентина Петкова, а освен нея автори в сборника са още Антонина Желязкова, Аспарух Панов, Бойко Станкушев, Боян Славенков, Валентин Стоянов, Васил Гюзелев, Георги Георгиев, Георги Мишев, Георги Фотев, Деян Кюранов, Димитър Бочев, Димитър Луджев, Евгения Иванова, Евелина Келбечева, Евелина Първанова, Елена Кирчева, Емил Кошлуков, Жоро Торнев, Здравко Попов, Иван Евлогиев, Йордан Христосков, Марин Георгиев, Мария Бойкикева, Марко Ганчев, Мира Добрева, Мирослав Севлиевски, Михаил Иванов, Михаил Неделчев, Момчил Дойчев, Недялко Йорданов, Петко Симеонов, Румяна Таслакова, Станка Желева, Стефан Димитров, Стефан Тафров, Стефи Недевска, Стоян Сталев, Тодор Токин, Хаяти Коркмаз, Христо Иванов, Христо Кирчев, Христо Пимпирев.

Петко Симеонов казва, че Желев трябва да се помни като човек здраво стъпил на земята – оставил като поука реализма. За двама от следващите президенти след Желев остава в историята като обединител.

"Спорили сме помежду си, но винаги сме намирали начин да застанем на една маса и да търсим заедно решенията", спомня си Георги Първанов.

"Вярвам, че и днес президентът Желев е заедно с нас в неговата мисия за повече, а не по-малко демокрация", заяви Росен Плевнелиев.

Фигурата на родения на 3 март 1935 г. Желев е емблематична за българската история от периода на края на комунистическия период и началото на прехода. Той завършва през 1958 г. философия в СУ "Климент Охридски". От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на Софийския университет. Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен и интерниран в с. Грозден заради критиката в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът" с първоначално заглавие "Тоталитарната държава", която е забранена и спряна от разпространение, но  преведена на 10 езика, се сочи от отдел “Справочна” на БТА.

В края на 80-те години Желю Желев е един от инициаторите и организаторите на първите  неформални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 български интелектуалци – дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в София. На 1 август 1990 г. VІІ ВНС го избира за председател (президент) на Република България.  На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите преки демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 г.