Тимъти Парик, изследовател от университета в Лозана, Швейцария: „Който замърсява повече трябва да плаща по-високи данъци”

"Стратегията, която ни казва да стимулираме промишлената си дейност, да увеличим икономическия растеж, за да можем да печелим пари, а след това да финансираме справянето с проблемите на климата, не работи, защото справянето с проблема ще струва много повече. Стимулирайки индустриалния и икономическия растеж, ние всъщност задълбочаваме екологичната криза, създаваме порочен кръг - правим пари, за да се справим с проблем, който идва от правенето на пари. Икономическият растеж е мания, създадена през 30-те години на миналия век. Трябва да я променим".

Това е мнението на д-р Тимъти Парик - белгийски икономист, специализирал в борбата срещу климатичните промени, изследовател в университета в Лозана, Швейцария. Той беше един от най-влиятелните говорители по време на тазгодишния Брюкселски икономически форум и застана пред камерата на "Ревизия" по NOVA News, за да разкаже за своята теория на "антирастежа".

По думите му светът е изправен пред катастрофа, ако не предприеме незабавни мерки за справяне с климатичните промени и твърди, че икономиката може да бъде решение. Решение, което обаче трябва радикално да промени начина, по който тя функционира. Д-р Тимъти Парик нарича теорията си "нова форма на просперитет" и "икономика на благоденствието".

След влизането в еврозоната цените на имотите ще се повишават

"Нова Зеландия например през 2019 г. въведе т.нар. бюджети за благосъстояние. Вместо да опитва да максимизира БВП, тя въведе 65 показателя за благосъстояние като например - премахване на неравенствата по отношение на продължителността на живота, местното замърсяване, глобалното замърсяване, доходите, заетостта. Всичко, което искаме, и което е важно", коментира д-р Парик.

Той не се приема нито за комунист, нито за капиталист. Твърди, че неговото поколение е свободно да избира и изгражда каквато си поиска форма на икономическа система.

"Когато говорим за икономика на благосъстоянието, това означава да съсредоточим икономическата дейност върху дейностите, които са от значение за качеството на живота, и да я правим по начин, който е съвместим с доброто функциониране и здравето на екосистемите".

Попитахме го за конкретни примери - как "икономиката на благоденствието" всъщност би действала. По думите му светът не трябва да инвестира пари и ресурси в производството на нови милиони автомобили например, а да се концентрира върху изграждането на обществен транспорт.

Единственият шанс за малките градове е фискалната децентрализация и привличането на преработващи предприятия

"Това, което правите в момента е да концентрирате ресурсите си, инженерите си, енергията си, материалите си, за да строите автомобили, но не правите нищо за изграждане на по-добра инфраструктура на обществения транспорт. Ще дойде момент, в който няма да имате  достатъчно материали. Момент, в който трябва да ограничите въглеродния си отпечатък. Тогава ще осъзнаете, че автомобилната инфраструктура не е пригодена за този свят, но не сте инвестирали достатъчно в железопътната инфраструктура, в обществения транспорт. И тогава се оказвате в ситуация на мобилност и бедност, в която не можете да имате високо качество на живот, защото не сте инвестирали достатъчно".

Това обаче не е всичко. Оказва се, че трябва да променим дори начина си на хранене: "Ще ви дам един пример, свързан с храната. Научните доказателства сочат, че говеждото месо е една от най-екологично интензивните форми на храна, които можете да консумирате по отношение на въглерода, почвата и водата. Но също така осъзнахме, че прекаляваме с консумацията на говеждо месо, особено в богатите страни, което води до много социални проблеми. И тогава осъзнаваме, че сме инвестирали прекалено много в животновъдството и особено в говеждото месо, защото просто е имало пари за печелене. Но това само е увеличило екологичния ни отпечатък и е влошило качеството ни на живот, защото влошава здравето ни".

Какъв ще бъде ефектът върху икономиката на ЕС след новите мита на Тръмп

Днешният ни свят изглежда немислим без евтините самолетни билети, които ни позволяват да се окажем на другия край на света на цена, която можем да си позволим. Самолетите обаче изразходват много гориво и са сериозни замърсители. Затова д-р Парик казва, че това трябва да се промени, а цените - да станат по-високи.

"Цената на билетите, предлагана от самолетните компании не отчита това, което наричаме външен екологичен отпечатък. Например, разходите за изменението на климата не са включени в цената. Не знам за България, но във Франция самолетните билети са почти три пъти по-евтини от билетите за влак, което е безсмислено. Дори Китай в това отношение е по-екологичен".

А това, че цените се определят от пазара за него не е аргумент. Просто защото пазарът не успявал да се справи с проблема: "Точно тук пазарът не функционира правилно. Мисля, че точно сега - след десетилетие на приватизация, дерегулация и неолиберално управление на икономиката, осъзнаваме, че пазарът не може да реши всички проблеми. Изменението на климата е такъв проблем. Биоразнообразието е друг. Просто климатът не е част от пазара. Той не е нито купувач, нито продавач. Ако оставим пазарът да реши, той ще направи така, че да отвлече вниманието от проблемите на климата и на планетата".

След като МВФ понижи прогнозата си за икономиката на страната ни: Какво следва

В крайна сметка, казва д-р Парик, трябва да променим и данъчната ни система. Той смята, че замърсителите трябва да плащат повече. "Смятам, че замърсителите трябва да плащат повече. Това е нормалното. А това са богатите хора. Така че е нужно сътрудничество в Европа и извън нея около облагането на богатството и допълнителни данъци за богатството, които да са пропорционални на замърсяването. Това е един от начините да се върви напред, за да може не само да се смекчи замърсяването, но и да се даде стимул за по-малко замърсяване, както и да се финансира част от екологичния преход".

Защо е нужен Зеленият преход?

През седмицата "Ревизия" пътува до Брюксел за провеждането на Брюкселския икономически форум - едно от големите годишни събития на Европейската комисия, посветено на икономиката. На тазгодишната среща се говори много за мита, за протекционизъм и изолационизъм, за Тръмп, за регулации. Сериозно внимание се обърна и на най-голямата реформа, провеждана някога в ЕС - Зелената сделка.

Да, тя ще бъде променена. Да, тя ще бъде модифицирана. Но няма да бъде отменена. Това е сигурно. По време на форума се чуха мненията на хора, които предлагат идеи как да се промени така наречения зелен преход, но и идеи на други, които настояват промените да са още по-радикални.

От една страна - Зелената сделка предизвиква множество критики, и въпроси от типа "каква би била ползата от чист въздух след 50 години, ако няма да успеем да изучим децата си, просто защото заводите ще затворят и ще останем без работа". И от друга - защото не можем да си затворим очите,  климатът се променя, а с това променя и живота ни. Ако просто стоим отстрани и гледаме - при всички случаи ще загубим.

Данните на Европейската комисия показват, че последното десетилетие - от 2014 г. до 2024 година - е било най-горещото на Земята от началото на измерването на температурата. 2024 г. пък е била най-горещата година. А учените предполагат, че всяка следваща година-  ще е следващата най-гореща.

Точно тази плашеща статистика накара ЕС да потегли към Зелената сделка и да си постави най-амбициозните цели на планетата и за планетата: До 2030 г. да намали парниковите газове с 55%, а до 2050 година да се превърне с първият континент с нулеви емисии на вредни емисии.

За целта икономиката трябва да бъде реформирана из основи, но най-вече нейният двигател - енергията. Гласовете, които казват, че това ще ни струва скъпо са много и вероятно са прави - деиндустриализацията на Европа става видима. Но - каква е цената на промяната на климата?

Отново по данни на Европейската комисия загубите от климатичните промени в ЕС за последните 40 години са равни на точно 487 млрд. евро или по над 10 млрд. евро на година. Парите обаче са ниската цена, ако срещу тях поставим изгубените животи - за 40 години са регистрирани над 138 000 жертви на пожари и наводнения, причинени вследствие на климатичните промени милиарди евро годишно се насочват за справяне с наводнения и пожари.

Затова и днес гласовете в подкрепа на Зелената сделка казват, че колкото и да ни струва преходът - трябва да го направим.  А той ще ни струва скъпо - общо около 1 трилион евро и това са само инвестициите от държавите, без да броим разходите на отделните компании. Само т.нар. механизъм за  възстановяване и устойчивост е почти 700 млрд. евро. Сами разбирате, че решенията са трудни и вероятно трябва да се чуят аргументите в двете посоки.

Последвайте ни