Снежната Коледа става все по-рядко явление в България

След 2012 г. снежната Коледа постепенно се превръща в изключение за големите български градове. Данните за последните 13 години показват, че в 7 от 9-те най-големи града у нас снежната покривка не само изтънява, но и все по-често изобщо липсва. За промените в климата и техните последици говори експертът от екипа на платформата „Климатека“ Николай Петков в ефира на „Социална мрежа“ по NOVA NEWS.

"Отделни периоди с топло време през зимата не са нещо напълно нетипично, но въпросът е в тенденцията. А тя ясно показва затопляне на целия сезон", обясни Петков. По думите му настоящата зима е сред най-топлите, които се помнят, като в София до момента е имало едва един по-сериозен снеговалеж.

Според данни на НИМХ средните зимни температури в България са се повишили с между 0,5 и 1 градус за периода 1991–2020 г. спрямо 1961–1990 г., като в някои райони затоплянето е още по-осезаемо. "Три от петте най-топли зими в София са от последните шест години. Това вече не е изключение, а ясно очертана тенденция", подчерта експертът.

Анализите на "Климатека", базирани на данни от 14 метеорологични станции за последните 60 години, показват рязко ускоряване на затоплянето именно след 2010-2012 г. Това се отразява пряко и върху снега. Безснежните Коледи зачестяват, а дебелината на снежната покривка намалява. Най-ясно изразена е тенденцията за месец януари, където всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното.

Сняг на Бабинден: След серията топли дни зимата се завръща

Разликите между градовете също са отчетливи. В София след 2012 г. пет от шест Коледи са били без снежна покривка, докато преди това подобни случаи са били единични. В Пловдив безснежните празници също стават все по-чести. Във Варна след 2012 г. практически не може да се говори за сняг по Коледа. Подобни тенденции се наблюдават и в Русе, Стара Загора, Плевен, Шумен и Сливен.

"Един градус може да не звучи много, но през зимата той е решаващ. Дали ще вали сняг или дъжд зависи именно от това", отбеляза Николай Петков. По данни на метеоролозите затоплянето е по-силно изразено в Северозападна и Северна Централна България.

Промените не се ограничават само до празничната атмосфера. По думите на петков по-топлите зими влияят върху екосистемите, земеделието и биологичните цикли. Все повече птици остават да зимуват у нас, първите слани настъпват по-късно, а растенията започват развитието си по-рано. Това обаче крие и рискове. "При внезапни пролетни застудявания голяма част от преждевременно развилите се култури могат да бъдат унищожени, както видяхме през миналата година“, предупреди експертът.

Повече гледайте във видеото.