Снимка: iStock
Доброслав Димитров говори за технологичното развитие, което променя човечеството
Задължението ни към държавата като граждани не приключва с плащането на данъци. За да я има България днес, означава, че много хора преди нас са правили повече от това да си плащат данъците. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS Доброслав Димитров - член на КС на БАСКОМ, сериен ИТ предприемач и собственик на една от първите български компании, насочени към производство на високотехнологични решения за военната индустрия.
Той и неговите колеги вече работят в това "най-горещо" поле на технологичното развитие, което мнозина анализатори предричат, че напълно ще промени начина, по който човечеството води своите войни. Според Димитров компании като неговата правят опити да погледнат в бъдещето, което до известна степен вече е тук. Доказва го войната на Русия в Украйна.
„Рояци от роботи убийци": Защо изкуственият интелект ужасява американските военни
"Най-просто казано, ние се опитваме да погледнем към предизвикателствата и бойните полета на утрешния ден. Ако гледаме Украйна, нетехнологичен човек може да заключи, че това е бъдещето, а то не е. Образно казано - това е миналото. Ние се опитваме да предскажем какво би се случило утре. Какво означава да дигитализираш един процес, една област? Повечето хора си представят да сканираме един лист. А то е друго - целият процес да е съобразен с технологиите, да се качи на скоростта, с която се развиват. Според Гордън Мур и неговия Закон на Мур технологиите се развиват на всеки две години. И това се спазва дълго време. В началото този процес е невидим, но впоследствие става неконтролируем. Дигитализация на област значи да я качиш на крилете на Закона на Мур. Това се случи в Украйна. Видяхме как една армия от третата индустриална революция се сблъска с една армия от четвъртата индустриална революция. Само че сега войната вече е в петата си революция, а минаха само 4 години", каза той.
В областта на високите технологии за отбранителния комплекс има известни няколко генерални направления: енергия, космос, ИТ, дронова война. В кой от тях е позиционирана компанията на българския предприемач? "Със сигурност комбинация от много неща. Високотехнологичната отбрана се намира в три области - класическото IT, Космос и класическата отбранителна индустрия. Между тези три области се намират тези решения, които ще предопределят бъдещето. И AI, разбира се. Интелигентността е новото решаващо оръжие, което ще прави разликата между една и друга армия", посочва той.
Новите технологии и войната: Когато машините вземат решения за живот и смърт
Космосът е една от големите цели на човечеството, но до скоро трудно можехме да повярваме, че той може да бъде част от войната. Днес това е реалност, но каква точно? "Слава Богу, има споразумение за качването на оръжия в орбита и дори някой да го е направил, е тайно и не знаем за него. Освен, ако някой не реши да унищожи света. Космосът обаче ни дава информация. Преди този достъп беше само за мегадържавите, но днес, благодарение на демократизацията на тези технологии, е достъпна и за по-малките държави", каза Димитров.
Един от въпросите, които завладяват въображението, поне когато говорим за бъдещето на войната, е този за човека войник. Ще продължи ли той да бъде интегрална част от този процес или ще бъде заменен от роботите? "Най-вероятно не. По няколко причини: ние много не искаме това да се случи като човечество. Човекът трябва да е във веригата на решения, защото иначе всички сме гледали "Терминатор" - не е добра идея. Извън това - войната ще става все по-автономна. Виждаме го в Украйна", коментира още експертът.
Едно е сигурно - технологичното решение на дроновете вече промени играта генерално, но и при тях има развитие: "Производството на дроновете вече не е проблем. Проблемът е кой ще ги управлява. Имаме сега войници, но в бъдеще? Украйна вече не пита за танкове и самолети. Това, което ще се случи, е да дойде роячната интелигентност, в която голям брой дронове ще правят една операция. Това ще правим ние в нашата компания. Дроновете ще стават все повече, по-малки, по-умни и координирани. Това е бъдещето и който има технологията, ще управлява света."
В такъв случай - къде остава ролята на човека? "По принцип хубаво е да има човек на спусъка. Когато става дума за конфликт, предполагам, че все една от двете страни ще се изкуши да махне човека. Като в ядрените оръжия - има командни системи, които засичат атака и веднага реагират - взаимно унищожение. Това го има от 70-те години", обясни експертът.
Поглед отвътре: Къде се произвеждат български радиосмутители, дронове камикадзе и бронирани машини
Преди седмица стана ясно, че един от водещите производители на ИИ в света - американската "Antrophic", е отказала на правителството на САЩ пълен достъп до своя модел от съображения за сигурност, и то точно преди атаката срещу Иран. Все пак този модел е използван и е помогнал на американските удари. Какво точно става и къде са червените линии? "Разбира се, всеки бизнес има своите червени линии. Ако имаш решение в отбраната, има значение кой го полза. Ако работиш с държави, които го ползват за неща извън твойте морални виждания за света, не го правиш. Всеки има своите червени линии. Нашите са да създаваме продукт за отбрана, не за атака. В роботизираната война, отнемането на човешки живот няма добавена стойност. Твоята задача е да спреш другата роботизирана армия, не да убиваш. ИИ е нещо, което е особена технология, която е с общо приложение, но и е технология с критично предимство. Който я има, ще владее света. Не може да бъде регулирана или спряна. Няма никой да се съобрази с това. Това е историята с Антропик. Ако имаш технология, която ти дава несъразмерно предимство на бойното поле, няма как да спреш. Ако си ефективен ще отнемеш животи, но ще спасиш живота на своите хора. Къде са червените линии на Антропик не знам, но те виждат, че тази технология е опасна. Те виждат, че нямат контрол над изводите които стигат от един момент натам. И това е големият въпрос. Ако една система може да прегледа всеки имейл и кореспонденция и от това да спре терористичен акт, но може да е използвана и за репресии, това е - добре дошли в Оруел", каза още Димитров.
И като имаме предвид всичко това, остава един истински въпрос - може ли да съществува свят на личното пространство в 21 век? "Това вече го няма. Когато си говорим и после си отворите телефона, да не би рекламите да не са съобразени? "Духът е пуснат от бутилката", ние дадохме доброволно всичко на тези американски компании. В техните облаци, в техните пощенски кутии, в техните телефони. Ние сме дигитализирали всичко. Истински ли вярвате, че имаме личен живот, който не е на показ и не е използван от голяма корпорация", запита експертът.
Революцията, която не виждаме
Една от най-големите интелектуални, информационни и икономически революции в историята на човечеството е печатарската преса, създадена от Гутенберг. Църквата е първият клиент на Гутенберг, преди да разбере, че тази машина може да помогне и на някои "опасни идеи". Днес министерствата на отбраната са клиенти на наследниците на Гутенберг - технологичните мозъци, които създават иновации ден след ден. Това са хората, които ще променят не само играта на бойните полета, но и за всички нас. Защото именно военната сфера исторически ни е дала едни от най-големите блага на нашето време. През 1969 година DAPRA създава комуникационна мрежа, която да оцелее при ядрен удар. Днес този проект, наречен тогава АПРАНЕТ, е изветен като интернет.
През 1973 г. Министерството на отбраната на САЩ разработва насочване на ракети и позициониране на войски. Проектът днес е известен като GPS. През 1945 г. инженерът Пърси Спенсър работи върху радарна технология, а впоследствие е създадена микровълновата печка. Високите технологии във военното дело са довели до такъв напредък, който трудно можем да оценим. Днес целенасочено наливаме огромни средства във военни иновации. Глобалните военни разходи гонят 3 трилиона долара, а само за една година инвестициите в рисков капитал в сектора са 31 млрд. долара. Така се създават новите гутенберговци - с имената Anduril Industries, Palantir, Shield. Революцията не е на прага ни. Тя започна, но и ние - както съвременниците на Гутенберг, просто не можем да я забележим.
Повече гледайте във видеото.
Редактор: Цветина ПетроваПоследвайте ни