Мерките срещу скъпите горива: Ще има ли реално облекчение и справедливо ли ще се разпределят помощите

Мерките, които държавата предприема срещу поскъпването на горивата, са по-скоро социални, отколкото антиинфлационни, и целят успокояване на психозота. Около това мнение се обединиха в ефира на „Здравей, България” Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ и икономистите Румен Гълъбинов и Щерьо Ножаров.  

„Ако някой очаква, че държавата трябва да сложи таван на цените на горивата, това не е нейната роля. Мерките, които виждаме в момента, са по-скоро меки и сравнително консервативни. Пакетът от мерки трябва да бъде насочен към определени сектори. Ако даваш на всички, става много скъпо, но когато мерките са насочени в транспорта или в производството на храни може с по-малко ресурс да постигнеш повече. Въпросът е, ако нещата излязарт извън контрол, тогава вече да има и други мерки, които да влязат в сила”, каза Петър Ганев.

На фона на войната в Близкия изток: Цената на петрола отново се повиши рязко

„Наблюдава се засилено усещане за инфлация още заради членството на България в Еврозоната, и една от трите причини за инфлацията винаги е психологическа. Това, че правителството предвиди такава интервенция с много бърза скорост, беше по-скоро, за да успокои психологическата инфлация, защото тя в един момент става самозахранваща се, ако не бъде овладяна на време. Правителството с един малък пакет от мерки, но бързо въведен, успокои, че наблюдава ситуацията и реагира и това трябва да овладее и предотврати презапасяването”, коментира икономистът Щерьо Ножаров.

По думите му мерките не трябва да се разглеждат като едно цяло. „Трябва да правим разлика между антинфлационни и социални мерки. Проблемът е, че повечето мерки са социални, което не се отразява на инфлацията, а просто на уязвими групи. Много малка част от мерките са антиинфлационни”, каза още той.

„С предложените мерки правителството се опитва да комбинира от трите групи мерки, използвани в цяла Европа - административни мерки, след това са мерки за акцизите и за ДДС-то, а третата категория са компенсациите. Това следва служебното правителство в момента - с по-малко средства да се направи нещо”, смята Румен Гълъбинов. Икономистът допълни още, че България продължава да е с най-ниските цени на дизел и бензин в Еврозоната. 

Темата коментираха и банкерът Левон Хампарцумян и икономистът Адриан Николов в ефира на „Твоят ден“. Според експертите правителствените мерки срещу поскъпването, породено от конфликта в Близкия изток, към момента са по-скоро сигнал за готовност, отколкото реална намеса в икономиката, а кабинетът демонстрира, че има план, но засега избягва по-драстични действия.

Николов подчерта, че няма повод за паника, като се позова на данни на БНБ: очакваното повишение на инфлацията е минимално, около 0.2 процентни пункта заради по-скъпите горива.

„Раздаването на калпак ще продължи“, предупреди икономистът, като уточни, че новото е въвеждането на критерии като „енергоемък бизнес“. Той настоя и за по-ясна оценка на реалните загуби, за да се насочва помощта по-ефективно.

НАП и КЗП ще обсъдят с президента мерките в подкрепа на бизнеса

Левон Хампарцумян определи мерките като комбинация от реални действия и психологическа подкрепа. „Тези мерки са психологическа подкрепа за разтревожени хора… дават индикация за посока на действие“, каза той. Според него е похвално, че държавата се опитва да насочи помощта към най-нуждаещите се, но това е трудно в икономика с голям сив сектор. Финансистът подчерта, че не бива да се разчита само на държавата: “Бизнесът трябва да започне да изгражда собствени буфери и устойчивост, тъй като временните мерки могат само да купят време, но не решават дългосрочните проблеми”.

Повече вижте във видеата.

ВСИЧКО ЗА ПАЗАРА НА ГОРИВА ЧЕТЕТЕ ТУК