Годишният доклад на АКФ: През 2025 г. антикорупционните органи все по-често се използват за политически мотивирана репресия

Фондация „Антикорупционен фонд“ представи годишния си мониторингов доклад „Антикорупционни институции 2025: Демокрация на прицел“.

Той анализира работата на ключовите институции, отговорни за противодействието на корупцията по високите етажи на властта - Прокуратурата на Република България, закритата през януари 2026 г. Комисия за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Автори са правният експерт на АКФ Даниела Пенева и адвокат Златка Стефанова.

Анализът е осмото поред издание на ежегодното независимо гражданско наблюдение на АКФ върху наказателното преследване на корупцията в България.

Как може да се подобри работата на органите, борещи се с корупцията: Анализ на експерти

Според доклада ниската ефективност на антикорупционните институции, липсата на реална политическа воля за реформи и използването на антикорупционните органи като инструмент за натиск срещу политически и икономически опоненти остават сред най-тревожните тенденции през 2025 г.

Представяме съдържанието на доклада, предоставено от АКФ, без редакционна намеса:

1. Политически мотивирано наказателно преследване

През 2025 г. прокуратурата започва поредица от наказателни преследвания срещу кметове и общински съветници от опозиционната политическа партия „Продължаваме Промяната“, сред които Благомир Коцев, Йордан Кателиев, Никола Стефанов и Никола Барбутов. Според авторите тези производства съдържат белези на дела с политически характер, които целят да преформатират политическия пейзаж чрез средствата на наказателното правосъдие.

Докладът подчертава, че тенденцията започва още през 2024, но през 2025 г. достига кулминация с обвинения за деяния, чийто престъпен характер е спорен, съчетани със сериозна репресия спрямо обвиняемите. Същевременно не е образувано нито едно знаково разследване за предполагаема властова корупция срещу представител на тогавашното управляващо политическо мнозинство.

2. Ниска ефективност при делата за корупция по високите етажи на властта

По проследяваните 71 казуса за корупция по високите етажи на властта и 39 казуса, свързани с местната власт се запазва тенденцията на увеличаване на казусите, прекратени от самата прокуратура, както и проблемът с прекомерната продължителност на наказателните производства. От всички наблюдавани казуси само един е приключил окончателно на съдебна фаза към момента – с влязла в сила оправдателна присъда по делото срещу бившия председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Лазар Лазаров.

Докладът отчита доминация на крайните оправдателни съдебни актове – 17 срещу едва 4 осъдителни. С включените за първи път стари производства общият брой на осъдителните присъди по проследявани дела става 7, но част от тях не са окончателни.

3. Институционално безвремие и липса на реформи

„През 2025 г. продължава институционалното безвремие в наказателното правосъдие - няма промяна, независимо дали нормативна или персонална“, коментира Златка Стефанова, автор на първата част на доклада, която анализира дейността на прокуратурата. Борислав Сарафов заема поста временен главен прокурор през цялата година, а Висшият съдебен съвет с отдавна изтекъл мандат продължава да управлява съдебната система. Докладът обръща внимание и на кризата след 21 юли 2025 г., когато според анализа правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор са прекратени по силата на закона.

Въпреки множеството сведения за магистрати, свързани с мрежите около Петьо Петров – Еврото и Мартин Божанов - Нотариуса, докладът констатира, че нито съдебната, нито политическата власт предприемат адекватни действия за прочистване на правосъдието.

4. КПК, конфликт на интереси и КОНПИ

Авторите на доклада определят закриването на КПК през януари 2026 г. като поредна техническа промяна на институционалната рамка за борба с корупцията без реална промяна на модела. Според доклада липсва анализ на резултатите от дейността на КПК, а закриването ѝ е поставило в риск средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Същевременно анализът на решенията на КПК през 2025 г. отново показва изключително ниска ефективност при установяване на конфликт на интереси. От 148 разгледани по същество решения комисията е установила конфликт в едва 22 случая. Комисията е направила и 45 проверки за несъвместимост на лица, заемащи публични длъжности, но не установила такава в нито един случай.

„Комисията продължава да разглежда производствата по конфликт на интереси по формалистичен начин“, коментира Даниела Пенева, автор на втората част на доклада, която анализира дейността на КПК и КОНПИ. „Проверките не разкриват застрашен ли е общественият интерес, възникват ли съмнения за безпристрастното и обективно упражняване на правомощията по служба, какви са скритите отношения и зависимости, поставящи определени лица в привилегировано положение. Тези резултати водят до оценката, че липсва воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите“.

Дейността на КОНПИ също не разкрива висока ефективност. При делата на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е изключително висока стойността на отхвърлените от съда искове и тези, от които комисията сама се е отказала. Става дума за 248 млн. лв. – 95% от общата стойност на претенциите по приключилите през 2025 г. дела. Уважените от съда искове на комисията са за 14 млн. лв., а влезлите в сила – едва 6,5 млн. лв. Съдебните разноски, които КОНПИ е осъдена да плати, са за над 12 млн. лв.

„Общата картина, очертана в доклада, е именно на „демокрация на прицел“: институции с ниска ефективност срещу реалната властова корупция, но с нарастващ риск да бъдат използвани избирателно - като инструмент за политически натиск, а не като гаранция за върховенството на правото“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд. „Най-сериозното противодействие на тези негативни тенденции остават действията на активните граждани - чрез обществен натиск, настояване за отчетност и нетърпимост към злоупотребите с институционална власт.“

Пълният текст на доклада е достъпен на сайта на Антикорупционния фонд.